(Не) Възможната любов между Доган и Ердоган

"На всеки би трябвало да му е ясно, че натискът, рекетът, принудата и заплахите целят възстановяване и "демократично" легитимиране на неоосманизма. Играта е ва банк!!! За мен няма да е изненада, ако има трансфер на конфликт и конфронтация на Балканите и в Европа. Защото на 16 април 2017 година в съседна Турция има референдум за преобразуване на Кемалистка Република Турция в султанат. Безумие. Но е факт... И сега ние - и християни, и мюсюлмани, и всички етноси, сме в състояние да дадем един исторически урок на всички, които си въобразяват, че имат историческото право да ни надзирават и направляват. В това виждам силата на  Обединяващият патриотизъм"

Това са думи на Ахмед Доган, произнесени месец преди референдума за президентска държава в Турция, който се проведе на 16 април 2017 година. И то не изпуснати думи пред партийния електорат от рода на "Аз разпределям порциите на властта", а нарочно написано от Сокола отворено писмо, което бе публикувано в партийния сайт на 17 март 2017 г.

Познаващите лидера на ДПС бяха доста изненадани от този открит призив да се гласува против Ердоган и от тези думи, от които лъха нескрита неприязън, което съвсем, съвсем не е в стила на Доган.

Още по-изненадващо за познавачите на Ердоган пък бе видеообръщението, което турският президент изпрати до 10-ата Национална конференция на ДПС, проведена онлайн на 12 декември 2020 година. Ердоган поздрави делегатите на конференцията и благодари за любезната покана, заявявайки, че държи да се знае, че дори да не може да присъства на конференцията, то сърцето му е заедно с участниците в нея. Както и ключовото послание, съдържащо любимите думички от лозунгите на ДПС "заедност" и "единство":

"Ключът за успеха във всяка една област- от политическите битки до усилията за разширяване на правата и свободите-се крие в заедността и единството."

 

Шок! Това е думата, ако с една дума може да се опише развитието на ситуацията. Какво се случва?

"Местан получил инсулт, Шабанали-инфаркт, а Хафъзов се хвърлил от минарето!". Това бяха първите реакции и коментари на симпатизанти на Движението, иронизирайки конкурентите от ДОСТ за любовта в сърцето на Ердоган.

И не само депесари и достаджии бяха шокирани от това развитие на нещата. Че няма вечни приятели и врагове, а има вечни интереси, сме го чували и друг път. Но чак пък такова преобръщане на чувствата на 180 градуса изненада всички. Какво се случи за да се превърне омразата в любов и любовта - в омраза?

Тази любовна авантюра между ДПС и Турция има дълга история. Още преди появата на Ердоган на политическата сцена през 2002 година. Дотогава Движението безпроблемно си осигуряваше гласовете на  изселниците от България. И на парламентарни, и на местни избори. А изселническите организации и сдружения   бяха единни в осигуряването на тази подкрепа.

Но на 3 ноември 2002 година се случи нещо, което коренно промени политическата ситуация в Турция.  15-те парламентарни избори, спечелени с 34,3%  от партията на справедливостта и развитието (АКР), създадена от Ердоган година по рано,  осигуриха на партията 363 места в 550-местния Меджлис и сложиха край на  коалиционното управление на  DSP-MHP-ANAP, оглавявано от Еджевит. След тези избори Лявата демократична партия (DSP) на Еджевит и партия "Родина" (АNAP) на Месут Йълмаз изчезнаха от политическата сцена, както изчезна и коалиционната форма на управление. Тази коренна промяна вещаеше промени и във взаимоотношенията ДПС-Турция, която не закъсня.

След идването на власт в Турция на лидер, който е привърженик на консервативните и религиозни ценности, разминаващи се в идеалогически аспект с либералните възгледи на Доган, безоблачните дни във взаимоотношенията на ДПС с Турция приключиха. За Движението оставаше надеждата в управлението на южната ни съседка да се включи и Народно-републиканската  партия (CHP), създадена от Мустафа Кемал Ататюрк, на когото изселниците ни в Турция симпатизират до степен "култ към личността".

Но времето показа, че това не било писано, както и че има не само разминаване в идеалогически аспект, но и в геополитическите интереси.

Последва един десетгодишен проучвателен и изчаквателен  период между формациите на Доган и Ердоган, в който период за турската страна главна роля играеха сведенията и информацията, предавани от посланиците и в България. 

Ердоган даде  благословията си за създаване на нова партия, чиито лидери да бъдат по-близо до хората. Съблазнен от обещаваната безрезервна финансова и всякаква подкрепа,  тогавашната "дясна ръка" на Доган Касим Дал бързо забрави за верноста си към него и с написването на  "кърваво писмо" показа началото на създаването на тази нова партия, която, след направените приготовления, бе учредена  на 1 декември 2012 година под името "Народна партия "Свобода и достойнство". За да не изглежда като борба за власт за председател бе избран също много близкия тогава до Доган младежки лидер Корман Исмаилов. Въпреки обещаната и оказана огромна подкрепа от страна на Турция, последва фиаско. 

Само три години по-късно съдбата изпрати нов повод за ревизиране на взаимоотношенията Доган - Ердоган, когато ясно лъснаха и разминаванията в геополитическите им интереси.

Сваленият от Турция руски самолет се оказа последната капка, с която преля чашата на търпението на почетния лидер Доган спрямо водената от лидера Лютви Местан протурска политика. Той бе свален от председателския пост по безпрецедентен начин, без конференция, без устав. Само с едно "конско" на Доган, произнесено на  новогодишното тържество на партията в "Сараите" , стана ясно на всеки кой е истинският лидер, а геополитическите карти бяха разкрити и за широката публика.

Шокът у Местан от внезапния шамар бе толкова голям, че не се поколеба да изкара на светло горещите си  връзки с Турция, скривайки се в посолството й.  След създаването на партия ДОСТ, водещата роля на  посланик Сюлейман Гьокче стана още по-явна. Тя доведе  дори до възникване на напрежение между България и Турция и обвинения в намеса на втората  във вътрешните работи на първата. А всички политически партии в страната се съюзиха срещу ДОСТ, виждайки в нея заплаха за националната сигурност.

Междувременно, на 11 февруари 2016 година в турските медии се появи информация, че Турция е издала забрана на нейна територия да влизат Ахмед Доган и Делян Пеевски заради “антитурските му позиции след кризата с руския самолет". Информацията бе  официално потвърдена от посолството на Турция в София.

Още повече се влошиха  отношенията ДПС-Турция след опита за преврат от 15 юли 2016 година.

Не бе минал и месец, когато на 11 август държавната Анадолска агенция обяви скандалната новина, че депутати от ДПС симпатизират на Гюлен и, че Анкара следи ДПС под лупа за връзките с терористичната организация ФЕТО, посочена от Турция като организатор на опита за преврат. В толкова чувствителен за турската държава момент едва ли можеше да има по-сериозно обвинение към ДПС.

Доган продължи да  налива масло в огъня с отвореното си писмо от 17 март 2017 година с  призив да не се подкрепя Ердоган на  президентския референдум и предстоящите  заплахите от "демократично легитимиране на неоосманизма" и "трансфер на конфликт и конфронтация на Балканите и в Европа".

На 19 септември 2018 година Доган не се поколеба да се срещне с посланика на САЩ Ерик Рубин в централата на Движението за права и свободи в момент, когато отношенията между Анкара и Вашингтон бяха сериозно обтегнати заради отказа на американците да предадат Фетхуллах Гюлен на Турция.

Докато се стигне до този момент, в който - изненадващо за мнозина - турският президент Ердоган уважи поканата на ДПС да присъства на 10-тата национална конференция, заявявайки, че "сърцето му е с братята от ДПС".

Тежък удар за симпатизантите на НПСД и ДОСТ, както и за привържениците на идеята за "трета анти-ДПС партия". Но след парламентарните избори в България през 2017 година стана ясно, че ДПС е непреодолим фактор в контролирането на турския вот в страната. И че дори Ердоган трябва да се съобразява с Доган, ако иска да поддържа връзката си със сънародниците жива.

А Касим Дал и Лютви Местан могат да се сърдят само на себе си, че безвъзвратно пропиляха историческия си шанс.

Ерхан Алемдар, специално за 24rodopi.com

 

24rodopi.com