Ако снимките са свършили… Време е за пламъка в душите…

Фейсбуците вече са пълни?

То не бяха снимки, то не бе тъпан и глашатайстване за благотворителност.

Сега е тихо. Тишина, която лекува. Илач за суета. 

В тишината се раждат размислите, мъдростите, упованието, надеждата. 

Тя единствена кара пламъка на свещта да се отклони от устремеността си към небесата и… И да добави още сенки в реалността.

Но все пак. Тя е част от преизподнята на съвремието. Преминавайки през въглените, изгарящи ходилата, всички разбираме смисъла. На живота, който смятаме за така изплъзващ се.

Ако снимките са свършили. Ако благотворителността пред обектива вече е тема зад гърба, то…

То е време за пламъка. Време е за светлината. Която е най-важна. Тя води, тя топли. Не светкавицата на дигиталното устройство. Последното изпепелява добрината. Превръща я в суета, трапеза, гнус.

Светлината в душите е важна. И не себелюбието, не тупането в гърдите за „дадох 20 чаршафа“. Пламъкът на надеждата е толкова крехък, че една въздишка може да го угаси. 

Пламъкът в душите. Тази трептяща, сякаш жива твар, която се страхува от всяко движение и аха да загасне. Но и която окриля.

Пазете пламъка. Не снимките. Душите са важни, не външната обвивка.

Пламъкът на свещта е Витлеемската звезда. Не Сатурн, Юпитер и Венера в „равнис“.

Пламъкът и тишината. Светлината и мълчаливото съгласие с нея.

Другото е просто суета.

Нека пътят ви води винаги към светлината. Без страх…

24rodopi.com