Роден е в село Мерхамли, Софлийско (днес Пеплос, Гърция).
Влиза в редиците на ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание през
1903 г. Доброволец е в Балканската война през 1912 г. През есента на 1913
година застава начело на чета, която заедно с четата на Руси Славов, защитава
българското население в Дедеагачко и Гюмюрджинско. През септември 2013 г. двете
чети спасяват от сигурна смърт повече от 20 000 български бежанци, като ги
превеждат през граничната тогава река Арда в пределите на България. По този път
много от тях намират смъртта си, а спомените разказват, че реката е текла мътна
и кървава за ужас пред очите на очевидците. След края на Първата световна война
войводата сформира чета на ВТРО в борба за освобождение на Западна Тракия и
Родопския край. Маджаров е и сред делегатите, избрани от Тракийската
организация, в състава на българската делегация, участвала в Парижката мирна
конференция и довела до сключването на Парижкия мирен договор от 1947 година.
Умира в Кърджали на 25 ноември 1949 г. До гроба му, в памет
на легендарния войвода, е засадена бяла мура и е поставен камъкът от с. Ятаджик (сега гр. Маджарово),
на който е заемал позиция при отбраната на бежанската колона.
Яни Янев –
председател на „Тракийското дружество- Димитър Маджаров“ Кърджали
24rodopi.com















През “Септември 2013 г.” няма как да спасяват.
ОтговорИзтриванеПоклон!
ОтговорИзтриване