Съвремието разпиля отбора

Годината е 1970-та. Едно село в Родопите, което се „пука по шевовете“.

Път няма, вероятно и игрище. Магарето едва се удържа да не се търколи по баира. В селото обаче е пълно с деца. Кипи от живот всяка къща. Момчетата са повече дори от футболен отбор. Имат и топка. Имат и мечти, дори на бос крак…

Позират, за да останат в историята. Една черно-бяла снимка, която дори няма нужда от коментар. Тя казва всичко без думи. Боси, но ухилени лица. Една топка за всички и безброй поляни за ритане. Дори и с наклон. Няма телевизия, интернет, смартфони и други глупости. По баирите брули вятърът на свободата, на младежката лудост и отнася детските мечти, където пожелае.

Днес в това село живеят едва няколко десетки души. Предимно старци. Момчетата ги няма. Босите им крака са ги отнесли по пътя към мечтите. Така както съвремието отнася по десетки души всеки ден извън пределите на страната.

24rodopi.com

Четете по темата по-късно тук: Ала-бала политика, ала-бала демография… А в селата: How are you, бабо?!