Година като всяка предишна. Така поне се очертаваше в началото. С всичко необходимо-диво празнуване, мечти и трепети, пожелания. С един ден по-дълга. Развихрени фантазии за сътресения и апокалипсиси, но пък последните ни съпътстват в почти всяка прогноза на разни астролози. И в този момент ни връхлетя някакъв вирус. Толкова страшен, нелечим, че милиони го прекараха. Световен шок и ужас, който намириса на медийна пандемия. За нелечимия вирус се измислиха ваксини и започна втора част на епидемията-мисия „Инжектиране“. Светът заживя в новото статукво на страховете. Облъчвано напоително.

Новият щам на бедността обаче също заброди из нашенско. Упорит и неизтребим…

Целият текст четете в петъчното издание на „Родопи voice“!

И още от темите в новия брой на вестник №1 в региона:

-293 дни в пандемия:

По 13 заразени на 24 часа и… 138 на съд заради мерките!

-Уволниха родопчанка заради сделки с „лица от малцинствата“

-„Фирмен шеф“ наръга с нож съселянин в… задника

-Годината в екшън и уникални образи

Без грим: Комар, алкохол, гурбет, любов, рекет и лихви

-Аху-иху, после тихо и… вируси, ваксини, мизерия

-40 000 лева след трагедия с три жертви

-Пандемия и „висящи“ заплати за 530 000 лева

-Бомби вместо вик

24rodopi.com

Share To:

24rodopiavtor

Post A Comment:

1 comments so far,Add yours

  1. Анонимен7/1/21 21:45

    Обедня този свят.
    Вече няма пространства далечни,
    небеса от старинен лазур и планински кристал.
    Тишината не е тишина, вечността не е вечност,
    пада сняг, но отдавна снегът не е бял.
    Обедня този свят.
    Вече няма вълшебни градини,
    чудесата не са чудеса, Пепеляшки не ходят на бал;
    вече няма незнайни морета, берилово сини,
    а човек преди края се пита дали въобще е живял.
    Обедня този свят.
    Ако туй е животът прехвален,
    значи някъде нещо е сбъркано в този живот,
    значи бистрият вчерашен ручей е мътен и кален
    и горчив е на дните ни трудни червивият плод.
    Обедня този свят.
    И ми идва да вия сред мрака
    в заснежената пустош край мен като вълк единак.
    Всичко скъпо и светло е минало. Нищо не чакам –
    нито глас, нито жест, нито някакъв знак.
    Обедня този свят.
    Обеднял съм и аз безнадеждно
    и стихът ми е сух, и гласът ми не е моят глас.
    Бих възпявал живота, бих шепнал горещо и нежно,
    но светът не е оня, а аз...
    Боже, аз не съм аз!

    ОтговорИзтриване

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.

Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения.