„Как може хляб да ядеш в Кърджали и да не си от „Арда“? Това пита един форумен фен на отбора от Кърджали.
Малко ретроспекция.
Годината е 2001-ва. „Левски“ играе мач срещу „Галатасарай“ в третия квалификационен кръг за влизане в Шампионската лига. В първия мач шампионът на България губи в Истанбул с 1:2. В реванша завършва 1:1, като е само на гол от продължения. „Сините“ удрят греда в последните минути. В състава от София има девет българи, един руснак и един сърбин.
Но да се върнем на първия мач.
Август, жега, Кърджали. „Галатасарай“ повежда с два бързи гола. Във „Възрожденци“ започва гърмене на пиратки от блоковете от радост. Сякаш цял квартал край Босфора се радва…
Средата на 90-те
Стадион „Дружба“. С по няколко хиляди зрители на мач. Деца се опитват да влязат без билет на трибуните. Изпълзяват от пролуки през прогнилите метални огради. „Арда“ играе в „Б“ група.Фенове пътуваха с личните си автомобили за всяко гостуване. Не чакаха кметът да уреди безплатен автобус.
После тимът изпадна във „В“ и така…, до селските дивизии.
В един момент футболът
остана само по телевизора. Всеки кърджалиец подкрепя зад екрана любимия си тим. „Галатасарай“, „Фенербахче“, „Манчестър“, „Барселона“, „Реал“, „Ливърпул“, „Левски“, ЦСКА…
„Арда“ крета. Стадионът е в разруха. Трева и плевели. Тимът играе по селата домакинските си мачове. Никой не го подкрепя, никой не се интересува. Футболистите получават като „заплащане“ хляб, лютеница и кренвирши. Ядат ги под сянката на някое крайпътно дърво, спрели с разбития автобус преди гостуване.
Ако не вярвате, питайте Почетния гражданин на Кърджали Ахмед Осман.
Момчето лично го е преживявало. „Златното“ момче, което люпеше семки пред хранителния магазин на родителите си в квартал „Боровец“, докато отборът бе спрял да съществува. Не помните? Ами, имаше и такъв момент в историята на клуба. Но май помните само ерата на Вълка. Тогава ги нямаше феновете. Нямаше ги наемниците, имаше едни момчета със сърца. Но люпеха семки, докато някои не ги натовари на раздрънкания автобус и не потеглят отново да ритат. Любимата си игра. И да се борят, колкото могат, но със сърца.
На никого не му пукаше за този отбор. По-важни бяха западните първенства.
С новото начало
се нароиха и феновете. Завряха в скриновете фланелките на другите любими тимове и отново станаха от „Арда“.
Лошо няма. Всеки обича силните, не ядящите лютеница и кренвирши под дървото край пътя.
Не забравяйте обаче, че това време може да се върне. Поради ред причини. Като липсата на „вълчи апетит“ за...
Да не извадите пак забравените фланелки на другите отбори?
Не обиждайте обаче на хляб тези, които помнят, и останаха същите, със или без многото пари. Защото дереджето и на държавата, и на футбола ни е такова, че два милиона нашенци ядат хляб зад граница. Но никога не са сваляли любимите си фланелки. Не според модното, не според класирането, а защото истински обичат…
На снимката: Така се храниха футболистите, тръгнали на мач. Никой не ги подкрепяше. Годината е 2011-та
Един фен на футбола, който помни и не забравя историята на спорта и „фенщината“, поне от близкото минало
24rodopi.com
Не правете драма. Това си е само някакъв футбол. От дете си избираш отбора и не му изневеряваш. Левски или ЦСКА. Това е България. Това, че в твоето градче или селце има футболен отбор не значи, че си отсвирил Левски или ЦСКА.
ОтговорИзтриванеАвторът е излял чувствата си искрено! С болка и тревога по настъпващата суша откъм "вълчия апетит". И е прав! Нещо за което сигнализирах от преди месец за случващото се край бреговете на Арда. Хората от Родопите са чисти хораи..малко наивни. И както казват някои"Интереса клати феса!",но докато играят наемници е и ще бъде така! Хора имащи чувства към портфейла си, а не към феновете! Мъчно и същевременно ядно..... и гняв към поредните измамници "гелмета" дошли да откраднат и малкото останало в Родопите. Останаха само фанелките ,които ще напомнят ,че някога и тук е имало радост и вълнения.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване