„Кърджали“ – общото между Йовков, Пушкин и Садък паша

Кое е общото между Йордан Йовков, Александър Сергеевич Пушкин и прочутия полски генерал Михаил (Михал) Чайковски, известен още като Садък паша?

Отговорът е една легендарна историческа личност, наричана "Кърджали" и "Индже". Разбойник, кърджалиец, борец за свобода или защитник на слабите и онеправданите?

Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му „Индже“ (1926 г.) от цикъла „Старопланински легенди“, става литературен герой на гениалния Пушкин в стихотворението му "Кърджали" (1928 г. ) и в  недовършената му  повест “Кърджали”(1834 г.) и заема своето място в романа на Михаил Чайковски "Кърджали" (1839 г).

Прякорът Индже (от турски - тънък) е на историческа личност на име Стоян, роден между 1755-1760 г. Не се знае родното му място, но за него спорят Сливен, родното село на Йовков Жеравна, карнобатското село Попово и лозенградското село Доганджик. Документалните извори за него са оскъдни. Категорично известното е, че след 1792 г. той се присъединява към така наречените кърджалии (разбойници, хайдути).

В Йовковия разказ героят Индже  от свиреп насилник и убиец се превръща в закрилник на сиромасите. Няма достоверна информация дали в действителност се е случила подобна трансформация, но е сигурно, че присъствието на красавицата на име Пауна в творбата, е художествена измислица. Йовков използва този похват и в други свои творби. Любовта придава мистичност на легендите. Без любовната история, дори холивудската продукция "Титаник" не би била толкова пленителна.

В песните и преданията за Индже  неговите набези като разбойник и насилник са повече от тези, в които той се възхвалява като народен закрилник и борец за свобода. Неговите престъпления са в пряка връзка с обезлюдяването на много селища в Източна Тракия.  Изселници в Молдова и Цариград са запазили песни и спомени за кървави кланета и погроми, свързани с името на Индже и неговите главорези.

Достоверните исторически сведения сочат, че прототипът на Йовковия герой от малък остава сирак, а майка му се омъжва повторно в Сливен. Едва седемгодишен е прогонен от дома на втория си баща, който го дава в школата за еничари в Цариград. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за кърджалийски главатар.

През 1799 година Индже е сред помощниците на друг кърджалийски главатар Кара Фейзи, с когото заедно завземат Лозенград и контролират околностите му с 500-600 конници. Малко след това Кара Фейзи напада керваните, връщащи се от Сливенския панаир, докато по това време водена от Индже банда опожарява Калофер.

По-късно Индже се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Опитва се да организира бунт срещу султанската власт в началото на 19-ти век, който завършва безславно и след който заминава за Молдова през 1806 г. Там служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян Волентир. Участва в общото въстание от 1821 година на Дунавските княжества (българи, власи и гърци) срещу османското господство, където загива геройски на 17 юни  в битката при Скулени, на десния бряг на река Прут.

Пушкин, който в периода 1821-1824 г. живее в Бесарабия, го увековечава в недовършеното си стихотворение "Кърджали" ( 1828г.) и недовършената  си повест "Кърджали", публикувана  за първи път през декември 1834 г.

„Кърджали бе родом българин. По турски „кърджали" значи юнак, герой. Истинското му име не зная. Със своите разбойничества той всяваше ужас по цяла Молдавия. За да дам приблизителна представа за него, ще разкажа един от неговите подвизи. Една нощ той и арнаутина Михаилаки нападнали едно село. Те го подпалили от двата края и почнали да влизат от къща в къща. Кърджали клал, а Михаилаки грабил. Те и двамата викали: Кърджали! Кърджали! Цялото село се разбягало.

Когато Александър Испиланти обяви въстание и почна да събира войници, Кърджали му доведе няколко тари свои другари…", пише Пушкин в началото на повестта си.

Дали има някаква връзка между героя от творбите и произхода на името на града край Арда?

По-скоро не. В бележката за Кърджи Али в Алманаха на Одринския вилает от 1892 г., на стр. 316 е отбелязано:

 "Въпреки, че около завладяването на Кърджали няма повече сведения, според турските летописи това става по времето на султан  Мурад I (1360 - 1389). След падането на Гюмюрджина, следват и селищата на Родопа. Друг факт говори, че един пълководец на Мурад, наречен Кърджи Али е воювал по тези места. Тук се намирали много опожарени села, които Кърджи Али възстановил и един от тях нарекъл на свое име.

Ерхан АЛЕМДАР, специално за 24rodopi.com

 

24rodopi.com