Ключовите фрази на една погубена година. След която идат
избори, а кампанията започна още през лятото, на площадите. Продължи в брониран
високпроходим автомобил, достигна всеки и всичко.
Свърши ли зимата на нашето недоволство и идва ли пролетта „със
славний син на Йорк“? Политика и
реалности, надежди и калкулации, задкулисие и предкулисие. Малко Шекспир за
нагласите.
Един Ричард Трети.
Гърбавият крал.
Изкачва престола с измами, убийства, кроежи. Все злини,
представяйки ги като добродетели. Познато, нали?
Една трагедия на Шекспир, след която идват други две,
забележителни.
Бледият Хамлет
поставя квинтесенцията на праха.
Всички умираме, всички губим. Дори властта. Някои
отъждествяват двете като едно и също. „Напусна ли властта за мен животът
свършва“, познато, нали. Принцът датски си иска престола, но по-важна е личната
вендета. Ако не бе срещнал призрака на баща си, не би проумял престъплението на
чичо си и родната си майка. Личната вендета с цел „светло бъдеще за кралството“.
Всичко е лично. „Ту би ор нот ту би“…
Лични качества с цел
обществена изгода.
„Додето Бърнамският лес не тръгне…, не ме е страх от нищо!”,
изрича един узурпатор на властта. Вещиците гадаят на Макбет, че ще падне от
престола, едва когато гората проходи.
И тя прохожда…
Най-тежкият образ от зрелите трагедии на Шекспир.
Най-добрият пълководец, който предава краля, за да седне на мястото му. Нищо
общо с „Ту би ор нот ту би” на шикалкавещия Хамлет. При Макбет е само „ту би”.
Докато Бърнамският лес не прохожда…
***
Всеки е готов на всичко за власт. От времето на Шекспир. Колко
като тях припознахте? Колко пренаписани биографии оформиха родните персонажи?
От зрелите трагедии на българското съвремие? На моменти трагикомедии. Май не
сме виждали само АлЙо да подкара бус за кренвирши с ваксини и нарича всички
кретени, докато ръфа „лионска наденица“.
Има време и за това.
За шутове властта е като родна майка. Милва и глези.
Истината обаче е, че Бърнамският лес проходи. Дори само с
изсечените и пратени за нейде си гори. Всеки ще припознае героите на родната
трагедия. Иде пролет. Ще настъпи като утре…
24rodopi.com
Ta същата работа и с Ивайло Бърдоквата - нерде свинар, нерде незаконен син на болярин.... някой ще каже - ама нали и тъй и иначе е узурпатор.//бунтовник.
ОтговорИзтриванеЕ - тъй де. Ама като се има предвид какво влияние оказва Ивайло в нашата история и че няколок века по-късно никнат като гъби Лъжеивайловци е добре да знаем какъв е бил Селският цар.
П.С. селски царе е имало не само в Българи. За справка шотландецът Уолъс (гледали сте Смело сърце предполагам) е точно Селски Цар, докато Робърт Брус е Цар на аристократите. Робин Худ/Робин от Локсли - също е нещо като областен големец. Той раздава справедливост в Нотигнгам, но не в самия град където е шерифът, а в селото край него. Нас обаче ни интересува българската история затова се насочих към образа на Ивайло Бърдоквата/марулята
П.П.С. умишлено не съм сложил титлата цар защото той не е признат за такъв в съвремената летопис - нито от Византия, която му отрича това право, нито от болярите и царицата-регентка, които кроят заговори зад гърба му, заради "ниското му потекло". (пасъл е свинете). за всички тях той е узурпатор и бунтовник. Въпреки това факт е че Ивайло успява да умиротвори външно и вътрешно страната и да притъпи народните недоволства използвайки ги в своя полза.
С нас отново са мъртвите, щом сме в беда.
ОтговорИзтриванеТе са даже в смъртта часови...
Отразен в тоя лес като в синя вода,
небосводът притихва спокоен.
И в землянката имаше място за нас,
беше общо и времето в строя.
Всичко вече е мое, но мисля, че аз,
сякаш аз не се върнах от боя.
Тук с лапи увиснали зъзне елшак
ОтговорИзтриванетук птица тревожно свирука.
Живееш сред лес омагьосан и как,
и как ще избягаш оттука?
Лирическа
Евала бе Родопи!Ама както се казва само умните ще ви разберат,а пък нашата родина за жалост празни тикви колкото щеш....:(
ОтговорИзтриванеНа двора лае подивяло псе.
ОтговорИзтриванеМазилката на снизаната къща
се свлякла като скъсано хасе.
Към този дом с изтляла вече риза,
към подивелия от мъка пес
гората, клони притаила, слиза от всеки хълм като Бърнамски лес.
Зараснали са пътищата към полето.
Зараснали са пътищата към света.
Останал ни е само пътя към небето,
осеян със подкови, звъннали в нощта.
Начесто слиза ангелът да ни калесва
до райските ливади да го придружим.
И тръгват най-добрите на последно шествие
с последния издишан от комина дим.
Радио Любов
Има стихотворения, които не могат да се четат, защото още от първия им ред спираш и не можеш да повярваш, че може да се пише така, все едно пред очите ти са нови думи, по-точно думи, които си срещал многократно, но събрани от четката на майстор, рисуващ толкова изразително, че дъхът ти спира и стоиш изумен пред красив свят на образна живопис, който може да нямаш шанс през целия си живот да усетиш, ако се разминеш с едно стихотворение.
ОтговорИзтриване... онемявам и дълго гледам всеки ред, все едно за първи път срещам подредени думи в стих, който ме смайва със сравнения и майсторството си да се рисува с думи.
..а, и ако някой посмее да каже, че нямаме "световни" поети, така ще го....
Обърнахме внимание на тяхната поезия, не защото тя е по-обемната част от съвременното творчество, или защото с формата си позволява откровения и драматизъм. Съвременната поезия е нещо по-значимо от патологичния интерес към един незавършил процес. Тя е Бърнамски лес от знаци, който идва към нас. Рано или късно той ще ни стигне и ще се сблъскаме, защото сме флора от една и съща знакова гора. Поради известни вече причини, материалът, който ще наблюдаваме, е малък. Много от стиховете, които са ни известни, дори не са видели бял свят. Друга част са публикувани само в приложения на вестници и литературни списания. Ние сме избрали основните текстови единици, напечатани и издадени в стихосбирки и алманаси, но и тях откриваме във варианти, добавяни и дописвани къде от самия автор, къде от неговия "редактор". Това говори много не само за състоянието на културния пакет, но и за литературното съзнание на неговите носители и за техния динамичен тип.
ОтговорИзтриванеВ един от докладите на Римския клуб, отнасящ се до образованието, със заглавие”Няма граници за знанието” се изтъква небходимостта обучението да се превърне в „изпреварващо”, вместо съществуващото „изоставащо , което се влачи в опашката на действителността, не може да я догони и само помага на хората да приемат вече станалото.”
ОтговорИзтриванеКръчмите затвориха,но автобусните спирки не са!
ОтговорИзтриванеЗдравословната среда у дома днес е по-важна от всякога!
ОтговорИзтриванеИвайло! Художествена измислица от един измислен историк с пропагандна цел! Че и цар си внесли от Европата, щото си нямат никого с царска кръв!
ОтговорИзтриванеТъпотии
ОтговорИзтриванеОт bTV, чрез гласа на социалната антропология, научих, че сме нация/народ от инфантили, голяма част от които се срамуват, че са имали гражданска позиция, протестирайки повече от три месеца. Чух и научих, че сме регресирали /пак купешка думичка/, че премиерът, понеже е тънък народопсихолог, ни е оставил да се наиграем на протести и всичко е отминало. И т.н. и т.н. социалантропологически мъдрости от водещ апологет на управляващите.
ОтговорИзтриванеДано си заслужава финансовото измерение за тази силно приведена и опасна за гърба на тази възраст позиция. Че иначе язък за плонжа.
Не съм гневна на този претенциозен господин, не е заслужил да влагам емоции в него. Мисля си какво му е на него като ходи по улиците, заобиколен от регресирали инфантили.
Явно се чувства по-комфортно в калинковата среда на войнстващия примитивизъм и уродливата посредственост, които доста му подхождат. Все пак като пропагандатор все още е далеч от образците. Трябва доста да се понапъне. Да побърза, че скоро ще трябва да обяснява от социалантропологически гледна точка как регресиралите инфантили изведнъж са направили рязък скок в развитието си и ще тича да се кланя на нови господари. Да внимава за ишиаса, на възраст е.
Facebook, д-р Цветеслава Гълъбова
В учебника по история трябва да се пише, че преди много години е имало Робин Худ който е крадял от богатите и е давал откраднатото на бедните, но сега в днешно време има друг съвременен Робин Худ който краде от бедните и дава откраднатото на богатите.
ОтговорИзтриване