Военен журналист: Трагедията във Върбица е станала заради безхаберието на командирите!

Не е имало никаква приливна вълна при трагедията в река Върбица, която поглъща телата на десет военни от поделението в Момчилград, а пълно… безхаберие и непрофесионално отношение от страна на командния състав.

Това твърди Антони Тодоров. Военният журналист пръв заснема трагедията със загиналите 7 войници, двама офицери и един сержант преди 30 години.

„В началото на 90-те завърших военна журналистика в бившия СССР. Възпитаник съм на руската школа, а в едно руско военно училище, както и в цялата  армия, водещ е принципът на личния пример. Нещо коренно различно от нашата армия, която по това време беше пълна пародия”, твърди Тодоров пред „Марица“.

По това време Антони кара стажа си като журналист във военна редакция „Звезда” на БНР. "Разбрах за трагедията на 12 декември късно следобед. Главният редактор Петър Китински (който вече не е сред нас) беше потресен от събитието. Изпратиха мен да направя репортажа. Хванах последния влак за Момчилград. Събрах материал - близо 2 часа аудиозапис. Интервюирах полицаи и селяни, помагали при спасяването, също и оцелелите момчета, които бяха настанени в местната болница.

 

Не успях да намеря нито един от офицерите за коментар.

 

А точно тяхната некомпетентност е една от основните причини за трагедията", казва Антони. Според него впоследствие има много манипулации в тиражираните версии за трагедията.

Едната е за спукана стена на язовир и водна вълна, която е помела машините. Само че според очевидци водата се е покачвала бавно. „Първо, не може да се говори за вълна - това са глупости, водата се е покачвала единствено от проливните дъждове, но това е ставало с часове. Имали са, по мои изчисления, поне 5 часа, докато водата да покрие напълно машините”, контрира Антони. И обяснява, че един танк спокойно гази вода до 1.2-1.3 метра дълбочина без предварителна подготовка. Верижните машини МТЛБ могат да плуват без никаква предварителна подготовка. Те имат люкове отгоре и отзад, които по принцип са водонепроницаеми с помощта на гумени уплътнения. Проблемът е, че при сухопътни занятия тези гуми се изхлузват, падат някъде по трасето и се губят. Затова често ги свалят и ги прибират в склада.

 

Водата е влязла през задните люкове. Селяни от близкото село помагат на момчетата в беда.

 

Вадят въжетата от кладенците си, резервните гуми на колите си и ги спускат от въжения мост наблизо. „За съжаление, някои от момчетата не са успели да се задържат за гумите. Било е през декември, времето е студено, вали, те вече няколко часа са в реката... Хеликоптерът, изпратен да окаже помощ, идва едва в 13.30 часа, това е 45 минути след като последният войник е изчезнал във водите на реката“, разказва Антони. Една година след трагедията нищо не е открито -няма ги две от МТЛБ-та, няма и трупове.

 

Реката отнася всичко в язовир "Студен кладенец".

 

Антони разказва още един потресаващ момент. Година и половина по-късно получили сигнал, че в реката е изплувал труп. „Взех няколко войници и отидохме - беше редник, познахме го по остатъците от гащеризона и кубинките“. Тялото е видимо запазено. Отнасят го в болницата за аутопсия. По това време от реката изкарват още един труп, предполага се, от същата трагедия. „Вече бях напуснал армията,

 

случайно научихме, че труповете са захвърлени в моргата.

 

Тогава влязох тайно в болницата, намерих моргата и ужасът ми беше пълен -бяха ги оставили така на пода, в найлона, разложени напълно - и двете войничета. По-късно ги погребаха незнайно къде, в близкото гробище, без да се обадят на родителите им!“, възмущава се той.

През миналото лято завел сина и дъщеря си в поделението до Момчилград. „Доведох ги да видят къде съм служил.  Днес това е едно мъртво място, с полуразрушени сгради, в които някога е кипял живот. Исках да покажа паметника на децата си “, казва с тъга Антони.

Той пръв отразява покъртителната история. За съжаление, поради правителствения натиск тогава, от тези материали военна редакция "Звезда" не публикува абсолютно нищо. С помощта на приятели журналисти на бял свят излизат само 40 секунди в обедния новинарски блок на програма "Хоризонт".

Антони Тодоров е от 20 години в Лондон, където се занимава със строителство, голямата му страст са фотографията и каратето.

Снимки: Личен архив на Антони Тодоров и 24rodopi.com

24rodopi.com