ВИДЕО репортаж: „Младите са в ГДР-то, Дания, Франция…“

На 7 километра от Кърджали, в уюта на прекрасни природни дадености-това е село Дъждовница. „Притискано“ от водите на язовира и загадъчния скално-култов комплекс с издълбаните в него трапецовидни ниши. Красиво, но пусто… 

Насред тишината в селото срещаме 70-годишния Мюмюнали да пие кафе на поляната пред дома си. Усмихнат и отворен за раздумка, той се връща назад в спомените си, когато в селото е кипял живот, 

„Тук беше пълно с хора бе! Училище имаше. От 5-и до 7-ми клас учеха, следобед бяха децата от 1-ви до 4-ти клас“, спомня си възрастният мъж.

Днес, по думите му, има едно дете, а младите се броят на пръсти.

„Има чат-пат, пет-шест млади, други няма. Останалите са във вътрешността, в ГДР-то, Дания, Франция. Само пенсионери останахме тук“, добавя Мюмюнали.

Носталгията отново го отвежда назад във времето, когато е работил като тракторист в МТС-то. Парите не са били много, но са стигали.

„Комунистическото време умря вече, няма го. Тогава работа имаше, всичко имаше в България, а сега младите ги няма. Тогава друго беше, всичко беше евтино. А сега?! Един хляб е 1.10 лв., едно кило месо 10 лв., животът стана скъп“ , казва още възрастният мъж.

И макар реалността в настоящето да го огорчава, той не се оплаква. Щастлив е защото е там, където иска да бъде.

„300 лева ми е пенсията. На жената също, общо 600 лева. Стигат ни. Не заменям Дъждовница за никое друго място, тук съм си добре“, приключва темата Мюмюнали и продължава да отпива от кафето си.

24rodopi.com