Стара, порутена сграда, някога училище, приютявало десетки деца от кърджалийското село Пъдарци. Днес, детският смях, отеквал в двора, е заменен от шума на спокойно пасящи добичета. Кравите са единствените обитатели, а табелата „Продава се“ подсказва, че сградата е частна.
„Ей така си
стои. Има животни около нея. Просто е купена преди 12 години и така си остана.
Иначе до 1997 година функционираше училището. Дотогава имаше деца. Моят син е 93-ти набор,
последно той и негови съученици учеха тук - 1-ви, 2-ри и 3-ти клас, после продадоха
сградата“, изрича Мюмюн Рюстем
от селото.
Съдбата на
някогашния център на
знанието сякаш е отражение на тази на селото. А жителите? Те са не повече от 50-60 души…
„Като
гледаш къщи има, но само по един човек във всяка. Предимно са пенсионери. Работещите са четири
семейства. Други трудещи се в селото няма. Младите са във вътрешността, 90% са в чужбина“, казва
Мюмюн и допълва: „Най-младият местен съм аз - на 52 години!“.
В
действителност, Пъдарци има щастието да се намира в един от най-живописните
региони на Източните Родопи - над заливите на язовир „Кърджали“, и до редица древни забележителности-пещерата
„Утроба“, скалните
светилища. Запленени от
мястото туристи често минават
от тук.
„От Варна
са идвали, Бургас също.
Питат дали има къщи за продаване, но още никой не е купил“, завършва разказа си
Мюмюн и се отправя към своя дом.
Пъдарци -
селото, което подобно на много други в
България, бавно, но сигурно следва своя предизвестен път.
24rodopi.com
Поздрави на Ерхан кмета най-добрия рибар на родопите
ОтговорИзтриванеБлагодаря
ИзтриванеСамо не разбрахме какъв е края.Едно цвете проле не прави .Говорите с един от жителите и после сами си вярвате.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за поздравите.И не се притеснявайте селото си е много добре даже .Спокойствие и сърдечност винаги са насреща.
ОтговорИзтриване