На ръба: Отражението в реката и грозната мътилка

Вървях и не спирам да вървя. Крачка след крачка към това, към което и аз не знам. Какво ще последва, ще се случи? Нямам представа. Чувствата отдавна са притъпени. Още от училище…

***

Даскалото сякаш е хранилка на мечтите. Но и не съвсем. Нещо се случва там, по-различно. Сполетяват уроци, които не съществуват в учебниците. Твърди, иначе, като кориците. Халосващи главите, съзнанието. Отварящи очите. Всичко из коридорите е без сол или пък въз солено. Няма значение за ненаучилите уроците в кулоарите-трамплин на бъднините.

Всяко действие

Съждения на младия, от когото има очаквания. Несподелени, в повечето случаи.

Символизмът на живота не е само в стиховете. Урок първи на проумелите училището.

Третият закон на Нютон пък е за понаучилите Физиката. Всяко действие има противодействие.

Демек-ако удариш, ще бъдеш ударен. С равна сила.

Обикновено не е на една позиция в теглилката.

Пътят

Вървях и не спирах. Плочките понесли тегобите на цял град. Някои държат, други не. Хлътнали под тежестта на проблемите. Двукраки и с много или малко размисли между раменете.

Парапетът на моста над Арда приканва за поглед.

Стоях на ръба

Слънцето ме покани. Само за миг се взрях в него. Светлина, към която си заслужава. Опрях се на парапета. Краката започнаха да почукват железата. Погледът-надолу, гледката-страшна. На десетки метри от водата, която спокойно се носи изпод мен. Възседнал могъщата природа с пренебрежителното отношение на жалкото си тяло. Усет-никакъв, възпитание-средно ниво.

Лов на жаби

Опрян на парапета на моста над реката.

Сам, в компания на самия аз. Гледах водата и си мислех за миналото. Ловът на жаби и други подробности от детството. Взирах се в извивките на реката и водата, тръгнала за някъде. Така си мина и животът…

Да вярваш

Погледът в стихията, която отнася спомените. Мечтите. Всичко. Краката чукат железата на парапета, очите търсят своето изгубено. Виждат пяната, мътилката. За секунди, защото течението има друго мнение.

Оглеждам се и виждам. Пробитите склонности на младостта. Да вярваш.

Няма да скоча

-Защо си тук, братле-казва първият преминаващ покрай моето уединение.

-Няма да скоча в реката, просто се взирам и търся-отговарям аз.

-Какво дириш?

-Нещо безвъзвратно изгубено.

-Какво е то?-ме пита.

-Ще го откриеш в дупката, в която ще хлътне кракът ти на кръстовището на края на моста. И отговор няма да получиш-категоричен съм.

Подминава.

Продължавам да зяпам мътната вода, която е тръгнала за нейде си.

Блъска стените на коритото.

Помня. Как ги поставяха и какви хвалби бяха. „Толкова милиони, аз ги дадох, не аз, не той“. И тем подобни. Някаква нова система на измерване на потенцията.

Чух джавкане.

Обърнах се и видях кракът, отлепящ се от поредната „играеща“ плочка. Един човек се спъна. Уж в неравност, ама май в живота си.

Две кучета се приближиха. Подушиха ме и отстъпиха. Не одобряват кандидат-„самоубийци“. За такъв ме смятаха.

Същото рекоха и две дами.

„Махни се бе, момче, не върши глупости! Заради момиче не си заслужава!“, примолиха.

Защо все любов им е в главите? Не зарад мома, зарад мен го правя. Поради вас. И не, няма да се хвърлям в този батак. Просто съзерцавам. Илач за тъжностите в живота. Вие няма да го разберете. Вървете си по очуканите пътища.

Къш, бе, кучета, няма ли четирикраколюбители за вас?!

Всичко тече

Пак се загледах във водата. Приятел е. Признах го. Тече и не продумва. Тъжна като мен, монотонна като мен, помътняла като погледа ми. Но не спира, също мен. Движи се към хоризонта. Отнася всичко из пътя си. Трупа спомени. Но не й пука.

Какво ли не бих дал и аз да съм като нея. Да отнасям, без угризения.

Някой откраднал кошчетата пред блока, друг улица, трети обществени поръчки, четвърти доверието, пети-вратичката на пощенската ми кутия. Шести, седми…

Все бандити. Само водата е с чиста съвест, макар и мътна.

Така си мина и животът…

И нищо, брат, нищо не успяхме да променим. Нищо не е по-добро. По-голям батак. Виновни сме. Двамата с теб. Ти и аз, животе. Имаме ли все още нещо, за което да се хванем, нещо което да обичаме, нещо, заради което да бъдем смели?!

Тъй питах водата. Но тя бързаше. Отражение в нея няма. То е грозна мътилка.

***

Има страшно проблеми, пичове, много. Рикове и Цикове няма да ги решат, както и многобройните членове на някакви си комисии.

Почване, Работа, Съвест.

Ключови думи, а животът си отмина.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com