Народ, който 148 години умува върху „Народе????“. Защо ни е нужен Левски днес? За да го обесим отново…

Когато наближи датата на „онзи“ смразяващ февруари и се започва. С глупотевините.

 Апостоле, трябваш ни днес“, „Заветите на Апостола“, „Саможертвата на Апостола“. Някакви теми за есета, през които учениците в България да прогледнат.

 Защо да ни трябва Левски днес? Кому е нужен? За да го обесим отново ли?

Защото, ако беше жив и се опълчи на „официалната власт“, първо щеше да е грабнат от клакьорите на ясла. Да е обявен за платен, да бъде разкъсан с „бомба и само при нас“-изкаран от агент на ДС и потъпкващ мерките срещу ковида антиваксър до джендър с елементи на педофилия. И накрая-„комунист неден“.

Щеше да е погнат от данъчни, бопаджии, дансаджии. Щеше да му се наложи запор над кесията и тефтерчето да му бъде отнето.

Затова ли ви трябва Левски днес? За 148 години никой не прозря що значат четирите въпросителни след онова „Народе“. Примерът бе даден, трябваха само дела. Но те са все още непостижим връх за нашенеца, свикнал все някой друг да му свърши работата.

 

Животът е безсмислен, ако се живее измекярски

 

На 36 години Васил Левски превърна себе си в безсмъртието на мечтата. Химерата за равенството под слънцето на свободата, изгряло през мъглата в очите на роба, в сковаващия студ на шикалкавещия пред историята страхливец, из тъмата на гнусното предателство…

Всяка дата в чест на Апостола преминава в обичайните венци, цветя, малко речи, тишина. Едни хора застават и произнасят слова, в думите самите те не вярват. След това по автомобилите и после пак отначало. До другата дата. Идеали и герои вече са само досадни дати.

Замисляли ли сте се защо рождението им минава скромно, с наведени глави, без помпозност, а при смъртта им се вдига гюрултия сякаш сватба? Защото няма значение кой и кога е роден, а как е умрял. Животът е безсмислен, ако главата е склонена, ако мълчанието все е злато.

Този свят е за смелите, гордите глави, крещящите за „свобода и правда”. Тяхната смърт е кладата, на която изгаря робът, не героят. Героите не умират. Но пък са обречени да ги честват страхливци, които мълчат, когато трябва да крещят, за които наведената глава е живот.

Животът е безсмислен, ако се живее измекярски.

 

Опити на гърба им

  

Вместо това-есета. Опити над праха на героите, за да опишат красотата на идеала, заради награди. А в „ценностите“ на битието влизат кражби, далавери, корупция, лицемерие-достатъчно богата тема. Чийто кратък анализ е в едно изречение. Но кой ли ще се досети, награди няма. Призът е достойно съществуване с високо вдигната глава, но заплювана от измекярите на съвремието. Защото девизът от време оно е „който не краде, майка му да умре“.

Това, мили даскали, деца, родители, политици и кандидат-пандизчии, е резюмето. Увод, теза и заключение.

Не мъчете с фентъзи подопечните си. Не се сещайте за Апостола два пъти годишно с безумните глупости за заглавия на есета, разкази и други повествования. Покажете им истината и ги направете отражение. Защото огледалото винаги дава обратен образ. Контрирайте гноясалата рана, наречена общество. Обяснете тефтера на Апостола и речете, че плесницата е по-важна от примиреността. Че болките са сладки, когато водят до смъртта в името на мечтите.

Нито един велик човек не е доживял да види химерите си.

Не им вменявайте, че като рекат красивите думи за Апостола и позират с грамотата от конкурса, а после цял живот навеждат глави, това е нещо невероятно.

 

Що е Родината и родолюбието?

 

Това е мисия и изпитание за всеки и навсякъде, независимо дали в България или в Ботсвана. Родината е стремеж към усъвършенстване, на нея и отделния индивид. Родината не е за надяждане, за пълнене на търбусите, състезание за лакомници кой колко може да погълне от нея с навлажнени очи.

Мисия е, с тъжен край.

  

Всеки иска да е Левски

  

Всеки в тази държава на слуги и измекяри, ратаи и роби, иска да е Левски. Всеки!

Има паметници на Апостола на почти всички континенти. Издигнати от българи, които живеят там от десетилетия. Защото носят частица от България в сърцата си. Но не са тук. Палят вощеницата на шибаната надежда някъде далеч, далеч, на хиляди километри от Родината.

У дома им пък се кипрят паметници на чужди воини. Дори на такива, срутили половин София по време на Втората световна война.

За срам на останалите тук.

Всеки иска да бъде Левски, но никой не ще да завърши на бесилото.

Затова героите умират сами.

Не си пожелавайте Левски отново, не причинявайте на паметта му подобна болка.

Не пишете есета, а вдигнете глави и шамаросайте измекяра пред вас.

 

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com