Скъпи Димчо! Вярвам, че Петя Михалевска ще е силна, колкото силен беше и ти!

На 18-ти февруари, преди седем години, около 13.30 часа в болница „Аджъбадем“ в Истанбул получихме вестта за кончината на Димчо Михалевски. Ние, с неговото семейство,  бяхме  там - близо до болния Димчо. Близо до надеждата, че този силен мъж ще се пребори с болестта и отново ще се завърне  при нас. Така ни казваха лекарите, и ние им вярвахме.

Новината, че Димчо вече го няма, ни вцепени. Трудно е сега да опиша онази буря от чувства, която се развилня в душата ми. Не можех, не исках да повярвам! А после дойде пустотата. Сякаш вече нищо нямаше значение. Тежка, най-тежка загуба на партиен брат, съидейник и съмишленик!

Огромна загуба за социалистите не само в Кърджали, но и в цялата страна. Невъзстановима щета за България - защото си отиде един държавник, човек, който мислеше еднакво и се жертваше еднакво както за тютюнджиите от Кърджали, така и за рибарите от Бургас. Който страдаше с болките на хората от Смолян, който късаше от хляба на децата си, за да нахрани сираците.

Опустя и нашият клуб „На всеки километър“. Там, където социалистите се събирахме, за да си кажем и хубавото, и лошото. Там, където благодарение на теб и дадената от теб дума кипеше живот. Ти си отиде и хората, които се кълняха, че са твои другари, много бързо забравиха за дадената дума.

Колкото и да ме боли, няма как да върна времето. Така е, човек се ражда на този свят гол и чист. И така си отива от него. Оттатък нищо не можеш да вземеш. А оставеното тук, говори какъв си бил и струвало  ли си е изобщо да се раждаш.

Мисля си, сега, в тези студени дни, че оставеното от теб ще стигне до стотици, до хиляди хора. Ти даже не успя да станеш министър, а след тебе останаха толкова много неща. Нов водопровод на Кърджали. Близо сто километра асфалтирани наново улици в града. Стотици километри канал, водопровод, асфалт и осветление по селата. Водното огледало. Пътя за Маказа. И още колко много.

Димчо, мисля си, че ако настоящите местни политици  бяха работили  „поне на половината, колкото работеше ти, сега Кърджали щеше да е сред десетте най-добри града на България. Но - така е. Лесно се става политик, трудно - държавник.

Скъпи Димчо! Моята партия реши твоята дъщеря, да поведе нашата листа за парламентарните избори в Кърджали. Няма да й е лесно. Ще я хапят и наши и чужди „благопожелатели“. А от своите най-боли. Вярвам, че ще е силна, колкото силен беше и ти. И също като теб ще бъде повече държавник, отколкото политик. Дано си спомни кои бяха редом с теб. Твоят отбор в Кърджали.  И да разбере, че когато говори с всеки един от нас, все едно че говори с теб.

Назми Мюмюн, Кърджали

24rodopi.com