Ден без „фейсбук“, ден на свободата!

Бъдете Сантяго в умиращия откъм емоции свят

-Необходимост!

-Смях!

-Всичко!

-Смешна дума!

Четири отговора на един и същи въпрос. „Какво е фейсбук?“. Дадени от тийнейджър, жена и мъж на по 35 години, както и дете. Всеки може да налучка кой какъв ответ е произнесъл.

Социалните мрежи оплетоха няколко поколения. Те се мятат в тях и чувстват илюзорната свобода в утопията на инакомислието, неосъзнавайки, че същото, може би, усещат и рибите в един по-друг вид мрежи. Последните вече забравени. Попитайте един млад човек какво е мрежи и ще започне описването на фейс, туит, муит и каква ли още не клавиатурна символика.

 

Социалната изолация

 

Вирусът се превърна в най-добрия рекламен агент на социалните мрежи. Затворени, но свободни. „Добре, че е този прозорец към света, приятелите, семействата и прочие“. Прочие дебилизми. Клавиатура и монитор не могат да заменят емоцията. Душата не е програма. Дори при сърдечна операция се използват продукти от… прасе. На истински организъм. Киборги няма да станете. Ако това ви е целта, добре дошли в клуба на Бил Гейтс, който щял да затъмнява слънцето. Един Икар щеше да го достига. Този е поредният безумец, който си е втълпил, че пачките дават воля на осъществената фантазия.

 

Уникалното общуване е от… кенефа

 

Значи следното. Напъваш да хлъзнеш обработените непотребности за организма в тоалетната, а през това време пръстите шарят по телефона. Гледаш кой какво е споделил във фейсбук. Къде се е налял, къде е целувал, плюл, бърсал, откъде какво е откраднал като чужда мисъл, че да го сподели с умиление.

Невероятно! Напъваш и зяпаш с прехласнат поглед. Гледаш рози и поредното изплагиатствано послание за ЧРД, докато ноздрите се изпълват с метаморфозата на снощната манджа. И започваш да търсиш също някое послание, за да зарадваш именик, рожденик, леля, стринка, бивше гадже, авер с някое послание за многократна употреба от каталога „Аз съм робот, едно пожелание не мога да измисля“.

 

„Прекрасно е да си част от…”

 

„Животът вече е такъв, че все по-малко време остава за контакти с приятели, близки. Още повече за създаването на други. Това е хубавото на социалните мрежи. Там лесно може да се намерят хора със сходни интереси. Общуването става по всяко време. Забавата е пълна. Денят ми започва с преглед на посланията. Смях от сърце още в тоалетната. Преливащ хумор и забава. За да го изпиташ физически трябва време, място и пространство, за да се събереш с толкова много хора-напълно изключено. Но контактът става за минути при една „пълна зала с твои хора” онлайн. Общуването по този начин ежедневно спомага за положителните емоции”, категоричен е нон-стоп потребител в социалните мрежи и деен участник в няколко групи от любители на автомобили, разнообразен и количествено съизмерим с чувствата алкохол, шкембе чорба и други подобни. От Родопите е. Демек, наш човек, но с огромен ареал на действие.

Огромен процент от хората по света, ползващи социалните мрежи, признават едно-джиткането им започва рано сутрин още докато са в усамотението на тоалетната. Значи, стоят си те и напъват физиологичността си, а ръцете шарят по дисплея на телефона и взирайки се разучават кой какво е направил, измислил, копирал, постнал и т.н. неща в мрежите. Следва лайкване, хейтване и други тем подобни чуждици, неизменна част от съвременната лексика.

Напъвайте, че след това започва работният ден…

Айде още малко, напън, изкривена физиономия…, пръц за последно и пожеланието е готово!

 

Изследването

 

Друго изследване анализира интересни данни. Много им е кеф на хората да се вмъкват в социалните мрежи докато са на работа. Ей така просто. По-яко им било дори от обедната почивка, в която може да разменят по няколко думи с колеги. Фраскат размисли за работния ден, плювнат някого, обменят идеи как и къде да почиват, изтръгват се от досадната действителност на работния процес.

Бачкане във фейс. Ако даваха пари за това…

Началото

 

Сравняване на снимки на студенти в търсене на по-привлекателния. Изпит по история на изкуството в Харвард и качване на 500 фотоса, под които всеки може да коментира…

Така започва историята на Фейсбук, индустрия за милиарди долари, която реално не произвежда нищо, освен… междуличностни емоции. Търговия, на чиято везна се теглят лайкове. „Кило” хейт срещу „тон” сърчица, палци и други „икони” на човешките чувства. Социалните мрежи запратиха човешките взаимоотношения в бездната на един нов свят.

 

Диктатурата

 

Социалните мрежи са единствената трибуна за общественото недоволство. В родината е по-лесно да се правят лайкове и хейт в нета, отколкото някой смелчага да развее знамето на бунта си срещу всички „шитове”, които му се случват с чужда помощ, и да ги премаже.

Само с алкохол и клавиатура нас*ан може да стане аслан.

Но…

Никога не пишете срещу „жените” с бради или педалите в профила си в т.нар. „социални мрежи“. Веднага ще получите онлайн плесничката на глобалния деспотстващ либерализъм. Юмруците са минало, виното е отрова, залезите над хоризонта са просто част от денонощието, романтизмът е в шаренията на гей парадите, а човешките взаимоотношения са достояние на милиони, със забележката, че могат да бъдат блокирани.

Добре дошли в диктатурата на социалните мрежи! Бездната на взаимоотношенията, с разгърнати мрежи за улов на пропадащите. Мрежи. Социални.

 

***

Умореният Сантяго („Старецът и морето“) хваща огромната риба на живота си с корда, която окървавява ръцете му. Същите, които разбиват греблата на лодката, за да опазят улова от акулите. Прибира се уморен, оплетен единствено в мрежите на спомените си.

Персонаж на Хемингуей, плод на изгубеното поколение. Което пропадна във водовъртежа на съвремието си, диктувано от войни и смърт. На любов и омраза. На чаша вино, поздравяваща залеза над Париж. Гледащо с вдигната глава рогата на биковете в Памплона. Очи без страх, сърца в бури, страст в плевелите на зараждащия се нов свят, в който уж болките трябваше да са илачът.

Нищо не бе научено.

Сега живейте в мрежите на социалните идиотизми. С абстиненцията на недостигащото, за да бъдете поне минута щастливи.

Без да има „постване“. Нека лайк и хейт са белезите по лицата, не шибаните жълти муцуни, с които заменихте истинските емоции.

Бъдете хора!

Не се самооковавайте!

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-„Ей така си ги мразя“

-Сантяго

-В кенефа с телефона