Във време на пандемия и предизборни страсти, някак назад остава битието на онези хора, чиито проблеми са отражение на реалността. Действителност, към която често не се отправя поглед, нито пък бива разчетена. Като тази на Севадин и Рушен, живеещи на село, простичко, но на вересия.
„Вече съм записан за над 100 лева на вересия. Няма откъде, какво ще ядем иначе? Ето, дошъл е гост от съседното село, седнахме да пием по кафе и ето - пак на вересия“, обяснява Севадин от с. Стремци, работил дълго в строителството, но днес безработен.
„Не работим, хляб си вземаме, но понякога пари нямаме. Там, на касата, казваме да пишат на вересия. Краят на месеца като дойде, гледаме 500-600 лева сметка. Иначе работих доста неща. С търговия се занимавах, в хлебопекарна също, каквото има. Ама стаж нямаме, това е лошото“, пък казва Рушен от с. Брезен, който е намерил начин да се препитава някак, гледайки животни.
На трудното си ежедневие гледат с усмивка, но вярата, нея отдавна са я изгубили…
„Как да вярвам, на кой да вярвам, кажете ми на кой? Народът няма вяра на никого, защото лъжат, крадат, само за тях си мислят. За народа никой не мисли!“, категоричен е Севадин, за който изразът „Най-важното е да сме здрави!“ е придобил друг смисъл: „Горе-долу сме добре със здравето, но и здраве да имаш, пари като нямаш…“
Думи, зад които се крият болка, обида и дълбока обезнадежденост.
24rodopi.com
Така е бате ама като дойдат избори знаете да гласувате за ДПС-то нали?
ОтговорИзтриванеYa dupeseto da vi pomaga
ОтговорИзтриване