Мукаддес Налбант: ДПС ще работи за равен достъп на всяко дете до качествено образование

- Г-жо Налбант, демографската криза е най-сериозният проблем пред страната ни. България губи най-ценния си ресурс - хората. Как ДПС вижда промяна в икономическата картина на страната, за да се спре миграцията?

-За последните седем години 400 000 души са напуснали страната. Защо?

Защото образованите търсят добра реализация, а бедните - препитание. Дори само това е достатъчно, за да направим връзка със състоянието на страната и с начина на управление. В България има безработни, а се търси квалифицирана работна ръка, има подготвени хора, а няма къде да се прилага компетентността им. Това е тотален дисбаланс между пазара на труда и образователната система, между икономиката и потребността от кадри.

Много усилия са необходими за ограничаване на миграцията. И е вярно, че те са най-вече в сферата на икономиката. За промяната в нея ще се произнесат специалистите в тази област, но дори и неспециалисти могат да признаят, че това е свързано с преход към по-широко използване на ИКТ във всички сфери на живота, с автоматизация, цифровизация, иновации във високотехнологични области - изкуствен интелект, роботика и т.н. В същото време пред нас се задава и пътят към чиста вода, храна, въздух и енергия. Необходими са подготвени хора и образователната система трябва да отговори на това предизвикателство. Резултатът трябва доведе до търсене на работа и доходи в страната, а не извън нея.

 

- Преди 89-та година, училищната система в България даваше едно класическо образование. След това започна промяна, много експерименти, които свалиха нивото. Какво трябва да се промени, за да може оценката на реформите в тази сфера да е поне Много добър?

-Може би първо трябва да споменем някои от причините за „свалянето на нивото“: учебни планове, програми и съдържание с голяма доза академизъм и с малка доза приложимост; необвързаност на професионалното образование и обучение с реалните потребности на пазара на труда; липса на прозрачност и наличие на лобизъм при изготвянето и одобряването на учебниците; фаворизиране на отделни предмети; териториална и социална сегрегация на училищата и на учениците; предрешени конкурси на всички нива; липса на стандарти в базовата и в продължаващата квалификация на учителите; проблем с престижността на учителската професия и т. н. и т. н.

Но най-съществената причина е в това, че училищата се надпреварват за по-голям брой ученици и по-голям брой паралелки, защото този брой е обвързан с финасирането. Голямата цел – качественото образование за всеки ученик се подмени. Вина за това нямат училищата, а написаните норми в правната уредба. Премахна се осмият клас в основното образование, с което се намали броят на учениците в основните училища;  увеличи се с 10%, а с разрешение на министъра с още 10% броят на учениците  в паралелки на някои училища, с което се намали броят на учениците в малките населени места... Стремежът към по-голямо количество намали стремежа към качество.

Това не може да продължава. Да, реформите са неизбежни, защото не може образованието в страна, която има изключителен потенциал, да остава на последните места при международните изследвания.

И още нещо. Уважавам всеки, който работи за българското образование. Но за да можеш да управляваш успешно, критерият „любопитството към живота“, с който Сергей Игнатов избра свой заместник, не е достатъчен. Не са достатъчни и реформи на парче с апликации и кърпежи. Хората, които могат да управляват тази система, трябва да са били в нея,  да я познават добре и да са смели в решенията си. Тогава вече реформите биха могли да бъдат оценени позитивно.

 

-Учителите са сериозен фактор за качеството на образованието. Продължава ли тази професия да бъде непрестижна?

-До пандемията само 17,7% от учителите са на мнение, че обществото оценява професията им. Извънредните мерки ги поставиха пред изпитание и независимо от трудностите, учителите се справят. Надявам се това да е променило отношението към тях. Но има и Но:

Заплатите им са увеличени, но резултатът е умора, професионално прегаряне и демотивация. Материалната база на училищата е обновена, средата е дигитализирана. Но това изисква висока квалификация на учителите, каквато липсва.

Когато през 2013 г. За втори път станах заместник-министър квалификацията попадна в моя ресор. Знаете ли какво заварих?  Квалификациите (и то краткосрочни) се провеждаха в най-скъпите хотели, обучители бяха фирми, нямащи нищо общо с образованието, намеси се прокуратура, имаше досъдебни производства… На учителите това не им е нужно. Те искат друго – качествена начална и продължаваща квалификация. И това можеше да се случи с Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри, която бе приета през май 2014 г. От МС и в която заложихме държавно регулиране на професията „учител“. Във всички страни от Европейския съюз това е факт. Защо у нас се подмени?  Ако бяха въведени стандартите за подготовка на учителите и за продължаваща квалификация, сега учителите по-лесно щяха да се справят. Защо има регистър на програмите, а не регистър на организациите, които могат да правят квалификации? – защото програмата не носи отговорност, но организациите носят и това е магистрала за корупция на всички нива. Къде се висшите училища в тази дейност? Защо се закри дирекция „Квалификация“ в МОН? Въпросите са твърде много и учителите могат да си отговорят на тях.

Аз съм учител по професия и проблемите на колегите ме вълнуват. Била съм пет години председател на Отрасловия съвет в средното образование. Радвам се, че учителските синдикати продължават да ценят направеното от мен.

 

-В страната ни се „нароиха“ десетки университети, количеството обаче не предопределя високото качество, каква е визията за „дипломите на килограм“?

-Визията не е добра. Не е случайно и това, че голяма част от завършилите средно образование и владеещите езици избират висши училища извън страната. Не съм привърженик на конкуренцията в средното образование – там принципът следва да е взаимодействие. Но във висшето образование конкуренцията трябва да е валидна в пълна степен – между висшите училища, между факултетите, между катедрите и между студентите. Автономията на висшите училища дава прекрасна възможност за това. За съжаление тази автономност е криворазбрана. Вместо високо качество, вместо изграждане на научно-изследователски центрове, вместо обвързаност с пазара на труда, част от висшите училища търсят осигуряване на преподавателска заетост и брой студенти. В резултат на това голяма част от добрите ученици избират престижни университети в чужбина и се справят чудесно. Проблемът е, че остават там.

Единственото висше училище попаднало на 601-650 място в класацията на най-добрите 1000 в света е СУ „Св. Климент Охридски“. Съгласете се, че това не е достатъчно.

 

- Силната и модерна икономика зависи от интелектуалния потенциал на младото поколение, което е изключително обвързано с образованието – каква е програмата на ДПС в този сектор? Вие сте била и заместник-министър на образованието. Как ще дефинирате „Успешен образователен модел“?

-Дефинирането сигурно не е трудно. Трудното е да се обединим във вижданията си за успешен образователен модел. Защото освен необходимостта от експертност, воля и смелост за реализирането му, този въпрос засяга всички семейства в България и решаването му следва да е приемливо за тях. Един успешен образователен модел следва да преодолее явлението „елитно училище“, защото това е в пълно противоречие с  равния достъп до качествено образование. Разделителните линии: елитни училища – квартални училища; такива, чиито бюджети им позволяват развитие и такива, които едва оцеляват, иновативни – обикновени училища, просто не допускат равен достъп до качествено образование. В една от най-добрите образователни системи в света – финландската, няма елитни училища, защото всяко едно от тях е достатъчно добро.

Успешното образование включва няколко компоненета, всеки от които е достатъчно значим.

Първо, това е качеството на образованието, даващо интегрирано познание за света: за природата, за обществото и за човека и то полезно и приложимо познание. Налага се преразглеждане на учебните планове, програми и съдържание; на учебниците и учебните помагала; началната и продължаващата квалификация на учителите; начина на финансиране; структурата на средното образование; управлението...

Второ, това е доброто училище. Училищата в цялата страна трябва да бъдат достатъчно добри - дотолкова, че родителите да не си задават въпроса къде да си запишат детето. Те трябва да предоставят за всеки ученик топла и здравословна храна, материална база, здравно обслужване, условия за спортуване и развиване на различни умения. Това се отнася и за детските градини. Всичко това следва да бъде безплатно за децата, за техните семейства.

Трето, това е доброто и професионално управление на образованието – без предрешени конкурси, без партийни пристрастия, без краткосрочни ефекти, а със средносрочни и дългосрочни политики, защото става въпрос за бъдещето на България. И в този процес общините следва да вземат реално участие.

Да, това е сериозен финансов ресурс и ефектът няма да се прояви в рамките на един мандат. Но ако всички сме съгласни, че образованието следва да бъде национален приоритет, трябва да се обединим и около финасовите измерения на този приоритет.

Защото доброто образование не е самоцел. То развива икономиката, дава професионална реализация, осигурява доходи, дава самочувствие и на отделния човек и на обществото.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!