Дребна фигура, прегърбена. Немощното тяло е облечено скромно. Крачолите са напъхани в дебелите чорапи, които едва ли успяват да стоплят ходилата, обути в гумени галошки. Старата жена пъпли по пътя в момчилградското село Летовник, а дори шарената забрадка не успява да умилостиви мартенския студ.
80-годишна старица - отрудена, смазана от тегобите на нелекото си житие. Събираща съчки за подпалки, връзваща ги със сезал, за да може да ги носи на гръб. Не говори много, единственото, което изрича, е „Чок зор“. Тези две думи побират в себе си всичко онова, което душата й иска да изрече. Очите й са топли, но тъжни, загатват за силата в крехката на пръв поглед женица.
Образът й е отражение на селото, към което се е запътила - Летовник. Селото, в което броят на хората се топи по-бързо и от снега. Място, което отдавна е загубило своя цвят. Сиво и мрачно, като полупорутените къщи, изкривили се от времето и самотата. Останали безмълвни като жителите си.
Най-краткият разказ за живота.
24rodopi.com
Изчезва всичко в България- хора,дървета,птици,въздух,вода! Пълен геноцид,пълен крах!Българския коронавирус е българския алчен политик от години!!!!
ОтговорИзтриванеНа това дередже докараха хората нашите тиквеници
ОтговорИзтриване