Чистите ръце на прокуратора и… въздигнатият храм след три дни

В този ден е тишина. В този ден се разкъсва завесата в храма, слънцето е затулено, трус разлюлява земята, душите.

В този ден Христос е разпънат заради греховете на хората. Не за своите…

***

Тишината винаги е била злато в България. Според старата и гадна поговорка.

Преди ден мълчание „обзе“ прокурори и следователи.

Всеки се бори за своето.

Никой срещу греховете.

***

Прокураторът на Юдея Пилат си измива ръцете преди да произнесе присъдата. Той не открива вина, но разпъва Христос. 

„Този човек е осъден цяла вечност да гледа сам луната и да се моли поне за още един разговор с този обвиняем. Дори аз не мога да му помогна“ (думи на дявола от „Майстора и Маргарита“ при гледката на стенещия Пилат на самотната скала, съзерцаващ луната)

***

Христос загива на кръста, за да „разруши този храм и да го въздигне отново след три дни“.

Говори за душата. 

Камъните не го интересуват. Не те са важни, не сградите. „Ти ще си Петър и върху тази скала ще съградя моята църква“. Така казва на Симон и го кръщава Петър, сиреч камък.

Но се отнася за душата. Върху нея се съгражда храмът. Тя е храмът.

***

Разпети петък е. Ден за размисъл. Истинският. Всичко е избор в този живот. Къде е храмът, кой мълчи и кой си измива ръцете…

24rodopi.com