Мисля, следователно съм… вече никой

„Мисля, следователно съм“. Знаменита фраза, пръкнала се из „Разсъждение за метода“. Труд на Рене Декарт. 17 век, Европа. Континентът на мисълта.

Четири века по-късно. Забравете бледоликия Рене. Забравете, че сте. Забравете мислите. Вече не е същото. Защото да мислиш е опасно. Трябва да се подчиняваш. Безмълвно, безпрекословно. Методът на оцеляването. Друг няма. За момента. Налагане на правила, някои от които откровено ненормални. Пробутвани иззад завесата на тъпоумното „ново нормално“. То не съществува. То няма съм. Модел, създаден насилствено, програмиран нейде, за да приложи удобен свят, удобно общество, в което индивидуалностите опират единствено до избора на пол.

Из света шества чудовище и съвсем скоро ще победи, защото светът се предаде, пред невидима заплаха. Умножавана милиони, дооплождана от страхове, след които всички се оказват на робската галера. Мисли няма, викове също, само ехо от камшика.

Доскоро от всеки телевизор, скоро във всеки дом. Изключите ли мозъците, следващата крачка е пращане на душата в тъмница-с присъда доживот.

На снимката: На галерата с Декарт

Четете по-късно темата на 24rodopi.com:

В залеза на една епоха

Най-опасният „терорист“ е… свободният с мнение!

24rodopi.com