„Старата главна“ - така наричат кърджалийци улица „Републиканска“ в областния град. Едва ли обаче повечето съзнават колко стара е наистина тя. През всичките години, от зората на нейното изграждане, тя е била и е все още най-натоварената и многолюдна улица. Неизброими са стъпките, отеквали по Старата главна.
„Още през Отоманско време, преди повече от два века и половина, улицата се е казвала „Джумхуриет джаддеси“, което ще рече „Републиканска“ на български. И преди Освобождението и след Балканската война, и до ден-днешен носи това име“, казва Мехмед-Решад Мерт.
„Тук е била главната улица, Старата главна улица. Навремето, като ученици, учехме в гимназията. Тук, по нея правихме вечерно време гезмета“, разказва пък Вълчо Пепеланов. Или казано на съвременен език - разходки. В забързаното си ежедневие обаче, едва ли някой забелязва извисяващите се внушителни дървета по нея. Трите достолепни чинара не предизвикват интерес у минувачите, но са реликва за града.
„Дафинов се казва човекът, който ги е посадил. Той е дошъл като малък от Беломорска Тракия, когато са ги гонили, някъде 15-17 година на миналия век. Всички от там са избягали и дошли в Кърджали. Тогава са били малки фиданки, когато ги е засадил човекът, а сега са на повече от 100 години“, разказва Пепеланов.
По думите на стария кърджалиец, чинарите са ценни защото са част от миналото в настоящето.
„През всички години тези чинари не са барнати и никой не ги пипа, защото те са историята на Кърджали, реликва са“, отсича възрастният мъж.
И сякаш за да ни докажат, че Старата главна все още носи белезите на миналото, ни показват и една от най-старинните къщи край нея - изградена от камък, хоросан, олово и желязо. Това, с което са разполагали хората по онова време.
“Тези дървета са на един век, а пък тази сграда е на няколко. И досега не може да се определи с точност. Питал съм двама от архитектите на община Кърджали, и двамата бяха озадачени. Не могат да определят годините на сградата“, пък казва Мехмед-Решад.
Според него, камъните, с които е изградена къщата, са носени от стара кариера в района на село Мост. Неслучайно, допълва възрастният мъж, много от мостовете в региона са изградени именно от нея.
24rodopi.com
Петър Пепеланов.
ОтговорИзтриванеНа старата главна "Републиканска" от началото на градската градина имаше първо градска баня. По надолу беше гимназията "Хр. Ботев", която сграда все още стои. До нея имаше зимно градско кино "Обединение", а срещу него имаше лятно кино където е сега читалище "Авицена". До него още стои сградата на старата "ДСК", а до нея в дървени кафези се продаваха леки автомобили марка "Москвич". По надолу имаше най-различни магазини. Където е сега заведение "Наталия" беше бръснарница, срещу нея имаше гастроном. До него имаше дървен мост през който минаваха хора и каруци и там от двете му страни имаше ваксаджии от махалата. След това на неговото място беше построен нов. по-надолу има сгради където беше старата печатница "Родопи". До нея е къщата на Мехмед Решад. Срещу нея е шешмата "Айше Молла", която от начало беше до моста от дясната му страна. Срещу нея имаше закусвалня на ъгъла на сградата където е сега магазина за Ел.уреди. В близост се намира моста който беше част от стария път за гр.Хасково. От дясната страна на кръстовището се намираха градските хали. Малко по-нагоре по улицата от лявата страна се намираше ресторант "Славянска беседа". А на спортната площадка "Спартак" се провеждаха състезания по волейбол и други спортове, тържества, концерти. Тук е пял Оскар Бентън. Тук изнесе концерт групата " Юрая Хип" и много други български певици и певци, както и чуждестранни изпълнители.
ОтговорИзтриванеМного добре описано 👍
ИзтриванеПо-добре изглежда от улиците в днешен Кърджали. Да е жив и здрав.
ОтговорИзтриванеИнтересно на коя република е кръстена улицата преди два века в османската империя и после в царство България. Абе, мислете, бе, хора!
ОтговорИзтриванеТе османците са ни признали за република и затова са я кръстили Cumhuriyetçi :) знаели са бъдещето :)
ИзтриванеДо 18.55 браво абсолютно точно и обстойно
ОтговорИзтриванеЧудя се как може да се пишат толкова глупости! Каква ул."Републиканска" може да съществува от векове. След Руско-турската война 1877 -1878г. имаме Княжество България , след 1908г. Царство България и едва след 15 септ. 1946г. имаме Република България. До 1944г. улицата носи името на цар Борис.
ОтговорИзтриванеИмена на улиците в Кърджали започват да се поставят едва в началото на 30-те години на ХХ век.
ОтговорИзтриване