Даниел Делчев – днес областен управител, утре – в битката за кмет на Кърджали!

Да бъдеш областен управител в България не е чак толкова „голяма работа“, като да си губернатор в Щатите или валия оттатък Капитан Андреево. Но правомощията на областния управител и талантът да види опциите за изява отварят такъв хоризонт пред стратегическия мислещия и по капиталистически бачкащия, че той може да направи пробив дори в Бастиона на Доган! Разбира се, в никакъв случай сам. Политиката е като футбола – колективен спорт, а решиш ли да прилагаш тактиката на тенисиста – да изпъкваш само ти, заобиколен от по-тъпи и по-невзрачни, от усърдно клакьорстващи, но безидейни членове на екипа, накрая лошо ти се пише. Тази тактика е успешна за чалга изпълнител, но за политика накрая носи само сълзи у дома.  

Някога Пламен Иванов от СДС се възползва от ширналия се хоризонт за пробив в Кърджали и го направи. Спечели хем депутатски мандат (и то по старата системата за разпределение на мандатите, сегашната „Хеър-Ниймайер“ не позволява на ДПС дори да си помислят за 5 от 5), хем 3 общини – Кърджали, Кирково и Момчилград.

 Когато на 10 май анонсирахме с жокери, че Даниел Делчев е фаворит за нов областен управител на Кърджали, подсилихме дописката с провокативното изречение „Ако фаворитът наистина стане областен управител, то пред него ще се отвори... пътят към следващите кметски избори в Кърджали“. А когато завчера обявихме, че той е човекът, който ще смени Никола Чанев, в диалога Читател-Редакция битовизмите отстъпиха място на желанието „Искаме продължение“.

Даниел Делчев влезе в местната политика провокативно. От 14-а позиция в листата на БСП с кандидатите за общински съветници, но с мощната преференциална подкрепа скочи на 2-ро място. Направо влетя в Общинския съвет и фрасна в диафрагмата „заплатаджиите“, обявявайки, че той ще си дарява всеки месец възнаграждението.

Хем е единственият човек в разпоредителния орган, който работи без пари, хем е най-свободният при гласуванията съветник. Докато при другите за дадено решение е важно какво е решила партията предния ден, при него степенуването е следното: 1. Важни са избирателите; 2. Партията…

Рисков играч, може би!? Невъзможен за колективни победи? Не, когато трябва, той е диалогичен. Ако щете – компромисен. Днес, ако имаше гласуване за омбудсман на Кърджали, ГЕРБ биха го подкрепили и заедно с гласовете на ДПС и БСП, градът край Арда да има обществен защитник.

Разбира се, експертът по европроекти никога не си е поставял такава цел. Дори, ако го попитате, дали мечтае някой ден да стане кмет на Кърджали, би реагирал с усмивка: „Глупости...“. 

Политиката обаче не е игра „ден да мине, друг да дойде“.

Някой би казал: А защо кмет, а не, да речем, министър или депутат!?

Защото министър може да стане всеки по-голям натегач в партията, а депутатските кюфтета са още по-достижими. За кметска битка току-така в партията не пращат случайни хора. Трябва и харизма, и акъл.

Освен това, да си кмет е „по-тежко“ от един статист в парламента или артък много зависим министър.

С Делчев БСП има шанс да покаже на ГЕРБ как стават тия работи, за които не им стигнаха 10 и кусур години.

И, ако все пак новият областен управител няма амбиции, а се е "хванал на хорото просто ей-така", лятото на 2021-ва ще му е тъжно. Ще се върне във фирмата си, но като "човекът на едните", а и ще е загубил мястото си в разпоредителния орган, който някои от заплатаджиите неуместно наричат "местен парламент", сиреч получавали пари за работата си в "Парламента на Кърджали".

24rodopi.com