Той е всьо и вся! Злонамерен, преследва, страх от преврат, не може да се владее…

Историята е добре да се помни, за да не се повтарят нейни ужасяващи моменти.

Едно изявление на партизанина Славчо Трънски. Държавен и партиен деец. Генерал-полковник от запаса. Участвал в „преврата“ срещу Тодор Живков.

Изявление, публикувано във вестник „Учителско дело“…

 

„35 години той стои на кормилото на партията и държавата и 35 години тормози нашата икономика с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измишльотини. 35 години той насажда последователно и настойчиво командно-бюрократични методи, обявява съвсем произволно и ненаучно етапите на социализма, наричайки ги ту зрял, ту реален, ту толкова развит, че родил две Българии, а ние сега виждаме, че няма нито една – каквато сме искали и мечтали.

 

Груб волунтаризъм, безпределна самонадеяност, високо самочувствие и редки пръсти –

 

ето с какво се характеризира неговото дългогодишно ръководство. Ние тепърва ще разберем как са вземани решение за строителството на заводи-гиганти, за които са изразходвани милиарди, тепърва ще чуем за неговите методи на ръководство, за недопустимите подходи на човек от този ранг, как е противопоставял един на друг своите колеги, как е налагал своето мнение, как е премахвал неудобните или тези, които е подозирал, че ще му вземат мястото. Свидетел съм на много неща и аз.

Неведнъж през целия команден състав на Българската народна армия той е унижавал министъра на народната отбрана ген. Добри Джуров, наричайки го въшкар, как изгони от ЦК на партията, а сетне и от Народното събрание др. Р. Григоров, защото той се осмели да изрази несъгласие с неговото неудачно предложение за издигане на длъжност секретар на ЦК по селското стопанство не агроном, а минен инженер, защото се беше влюбил в него, а само след няколко години го разлюби и го извади от ЦК…

 

В последно време той не можеше да се владее и често губеше равновесие.

 

Толкова беше уверен в своята несменяемост, та на три пъти подхвърли в ЦК, че баща му живял 105 години, с други думи – мислете му, няма скоро да умра.

Станал е смешен и със своите докладни записки до Политбюро. Минат не минат няколко месеца и следва докладна. Ще попитате: толкова ли неговите другари не му дават възможност да се изкаже в Политбюро, та им пише докладни записки?

 

Той е страшно злонамерен човек и преследва до дупка.

 

И аз съм му сърбал попарата. И нещо още по-лошо, опитвал се е да вбива клин между мен и най-близките ми бойни другари. Той не веднъж инценираше сложни обстановки около мен и когато нещата идваха до моето разпъване на кръст, той се явяваше в ролята на мой спасител. Нали всичко трябваше да е негова заслуга, негово дело. Той не търпеше и не можеше да търпи край себе си хора, които са имали по-голям актив от неговия и които са по-полулярни от него. Най-характерно за неговия стил  и подход е старата мисъл – “разделяй и владей”.

 

Страхуваше се очевидно от преврат.

 

В стила му бе да създава такива ситуации, че накрая да дойдат работите до него. Той да ги реши – да се подчертае, че именно той, а не друг го е решил. Пак благодарение на неговия душеприказчик Милко Балев. Ето как изкуствено се създаваше ореол около неговата личност. И все беше недоволен от написаното от него в мемоарната литература. Недоволен бе от Веселин Андреев и го подгони; недоволен беше и от Добри Джуров, недоволен бе и от Петър Илиев и все за това, че малко са написали за него, че не са изтъкнали особено силно неговата роля и личност. Такъв ненаситен и жаден за слава е нашият досегашен президент.

 

Сега се носят най-различни разговори около фондацията

 

“Людмила Живкова”. А следствието на Живко Попов и други задържани от органите на МВР и минали през съда показва, че тази фондация е давала възможност на мнозина да натрупат големи богатства. Ето защо предлагам да се създаде партийно-правителствена комисия, и ако трябва да остане да съществува, да се запушат всички канали, през които биха изтичали средства. Освен това през тези дни чуждите радиостанции излъчиха съобщение, че Владимир Живков (Владко) е проиграл в някаква столица на комар няколко милиона долара. Да се провери вярно ли е това и ако е вярно, да се провери чии са тези пари – негови, таткови или народни, и да се потърси съдебна отговорност.

 

И така благодарение на подлизурковците

 

всичко се свързва с името на Тодор Живков – и въстанието, и победата, и строителството на социализма. Но ще се вдигне завесата, ще се научи истината. Ще се научи истината и защо на Бузлуджа в мемориала наред с Д. Благоев е направен берелеф  от мозайка и на Тодор Живков. Но на него не му неудобно от едно такова превъзнасяне и приравняване със световноизвестни исторически личности. Напротив, той се чувства много добре редом с Дядото и Георги Димитров.

 

Обяснението е, че той бе всьо и вся,

 

хората се стараеха да му угаждат и свързваха едва ли не цялото съществуване на България от основаването и до днес с неговата особа и се разтапяше от задоволство, когато го наричаха “стратег” и “архитект на априлския период”, когато изтъкваха неговия “почерк”, че, виждате ли, само той може да вижда новото, само той може да прозре бъдещето, а сега и ние виждаме докъде доведе България  това негово ясновидство.

24rodopi.com