„Нова“ вълна след третата вълна: Искам работа в града и живот като… на село

Панелка с две брези отпред. Лоза се вие край входа. Пълзи по стари арматури. Листа затулят сивите заварки. Колове, ограда в чупката на блока. Двор, граничещ с гараж изгнил, обрасъл с храсти и треви. Насреща вързали домати, снага осланят в опънато въже.

 

***

 Лирика от малкия град. Квартал, роден в размаха на презрелия социализъм. Квадратурата е развихрила носталгията по загърбеното село. Всяка площ е родила идеи, сувенир от детството. Градинки край блоковете. Отглеждане на домати, краставици, чушки. Дървени беседки за опитване на продукцията, гарнирана с домашен алкохол. Продукция, сътворена дори в мазето. Спиртовари колкото си щеш.

Квартал, пренесъл селото, последвало новодомците. От време оно. Димните сигнали от огнището край блока поздравяват родните места. Тръгват изпод почернялата тенекия за печене на чушки за домашна лютеница.

Така се населваха градовете, отражение на родното село.

 

В скрина е положено всичко

 Строи се навсякъде, навред. Докато болшинството от селата буренясват, изнемощели в самотата си. Дюлгерщина с размах, докато не остане нито една зелена площ. Има логика. По-малко трева, по-малко дертове с косене, пръскане срещу кърлежи и други инсекти. Тоест работа, сиреч-пари. Селото остава в скрина. Който го иска, да си ходи там…

 

Софиянци бягат, родопски гастарбайтери се настаняват

 Софиянци бягат от столицата в посока близките села, хора от вътрешността пък ги заместват. В същото време родопчани избират близкия Пловдив при избор на жилище.

Новата тенденция във вътрешната миграция след трите вълни на Ковид-19 в страната, отчитат брокери. Обясненията са две-търсене на по-висок стандарт и здравословен начин на живот, но пък запазвайки работното място в града.

Цените на имотите в София трайно се повишават, а според брокери, не се очаква спад, а дори напротив-още по-високи цени до края на годината, заради повишения интерес.

Все повече столичани избират да купят имот в селата в близост до столицата, докато двойно повече хора от провинцията търсят жилища в София. Ръстът на сделките е с 30 на сто спрямо предходните две години.

 

Изоставащата икономика в провинцията ражда сделки

 Изоставащите икономически темпове на развитие във вътрешността на страната обусляват и поредната приливна вълна на хора от провинцията. На второ място по интерес към имоти е Пловдив. Търсенето на жилища в града под тепетата е най-вече от родни гастарбайтери от областите Кърджали, Смолян и Хасково. Цените на имотите във втория по големина град в страната са се повишили с 52 на сто в последните пет години. Най-голям ръст се отбелязва в новото строителство.

В същото време Кърджали държи челни позиции от години в раздел „Строителство“. Може би единственият бранш в региона, който не бе засегнат от икономическата криза, свързана с Ковид-19. Новите кооперации никнат една след друга, а купувачи не липсват, въпреки, че новодомци така и не остават трайно да живеят в тях. Браншът разчита предимно на свежото евро от гурбетчиите, голяма част от които идват в Кърджали от населени места в периферията на областта.

И носят родното със себе си. Но това е друга тема. Прастара, като ДНК в патриархална структура.

 

Профилът на „беглеца“-купувач

 Млад, работещ в Западна Европа, натрупал евро. Човек с висок образователен ценз, уплашен от „лирата и Ердоган“.

Това са двата профила на купувача на имоти, готов да инвестира в голямо жилище, изградено с качество и архитектурен лукс. Стандартът във време на икономическа и здравна пандемия.

С 60 на сто ръст на сделките с имоти отчетоха от строителния бранш в Родопите по време на разгара на епидемията. Увеличението на договорите за покупко-продажба бе в края на миналата година.

Сделките бяха резултат от традиционното прибиране на гастарбайтерите. Два пъти годишно е масовият „шопинг“. Инвестиции в недвижимо имущество. През лятото и през декември. Традиция, която не бе повлияна дори във време на ваксини, маски, локдауни.

 

Около и над 500 евро

 се търгува квадратният метър жилищна площ в центъра на Кърджали. С около 150 евро по-ниски са цените в най-големия квартал и с най-много обекти в строеж в града-„Възрожденци“.

Основни купувачи са гурбетчии в страни от Западна Европа. Някои вече и с повече от едно жилище. Това, което се търси-голяма квадратура, гледка, качествено изпълнение.

Обезценяването на турската лира пък отдръпна от пазара изселници в Турция. От друга страна, именно несигурността на валутата в южната ни съседка пък привлече друга част от нашите сънародници, заживели в Турция. „Наблюдаваме един интересен факт. Не много, но все пак имаме клиенти, които са уплашени от спада на турска лира, както и от политиката на Ердоган. Говорим за добре образовани хора, които просто искат да живеят в едни по-предвидими условия, както те самите казват. Дори заявяват, че е по-добре да се завърнат в България“, посочват брокери и строителни предприемачи.

 

Всеки бяга от село, никой не продава в село

 Трудно е да се намери имот в „живо“ село в Родопите. Просто никой не продава. Същото важи и в изоставените. Причината-трудно е да се намерят собствениците. Някои от тях от поколения не живеят в страната. В същото време три вълни на Ковид-19 родиха вълна от търсене на имоти по селата. Кеф ти карантина, кеф ти въздух, кеф ти разходки и спокойствие. Тишина и рахат. Нашенецът обаче е здраво свързан с корените си. Търси града, по-високия стандарт на живот, по-доброто за семейството, но сърце не му дава да се раздели със семейната къща. Тази на прадедите му. Дори напротив. Заделените пари се влагат в къщата на село. След приоритетните-за жилище в града.

А търсене от страна на купувачи има. Сделките обаче са рядкост.

 

„Сандокан“ с ножовете не иска „чужди“

 Пловдивчани търсят къща в Родопите. Ровят, питат, залагат на брокери, познати. Пращат ги в едно село в планината.

„Едва го намерихме. Затънтено, асфалт от соца. Бурени, храсти, половината къщи „издъхнали“. Единственото свидетелство за цивилизация бе една кръчма на хълмчето, от която дънеше чалга. Спряхме с колата до нея, за да попитаме къде има имоти за продан. Станаха от масите няколко мъже. Единият бе гол до кръста. С нож на колана. Всички гледаха свирепо. Видимо повлияни от алкохол. Опитваха се да бъдат любезни, ама много не се получаваше. Вдигаха рамене, гледаха се. Този с ножа се почеса на няколко места и рече „Де`а знам“. И пак си насядаха и продължиха.

Иначе чудно селце, спокойно и затънтено. Ама…“.

Така разказват. Търсенето продължава.

 

90 къщи за 10 години

 90 ремонтирани и обновени къщи за десет години. С това може да се похвали едно родопско село. Почти всички са засегнати от ефекта „30 години емиграция“. Тоест, масово избягаха, но някои се върнаха, за да реставрират спомените. Гурбетът е основно препитание. Но вложенията от него са видими. „Предимно възрастни хора останаха по селата, тенденцията обаче е да се завръщат и младите от Запада. Идват си тук, искат да живеят пак по родните си места“, споделя кметът.

„Тези, които работят на Запад, няма какво да говорим, парите изцяло си влагат тук. Строят големи къщи, на два, три етажа. Искат да се върнат хората, това е истината, не временно, а трайно. Дори и младите, омръзна им вече тоя гурбет!“, разказва още той.

Думи, които дават надежда, че все още не сме се изгубили. Бъдеще за селата?! Има. Щом се търсят имоти, а продавачите са кът…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките

-Изглед от тераската в село

-Градинка в града…

-Така растат децата из баирите