Малко „Студио Х“: Камъните, на кметицата гърдите и овцете канибали

Обществото ни е изчанчено. Държавата също. Едното отражение на другото. Всичко е като в Огледалния свят. Всякакви екземпляри и събития, пренебрегнали здравия разум. Ако изобщо последното съществува.

Бездомни кучета хапят наред, но стадото си върви, свело глави в посоката към вече един път ядената паша. Опоскано, но преразказано като урожая на евроатлантическото съвремие. Дертове и кахъри колкото искаш, решения? Такива няма. Давай да гласуваме, че да не дойдат комунистите. Угоени съвременни комсомолци разказват притчи за великите строители на новата България. Небивалици. Откровени. Ибрикчийстване за постове и миг слава. Проектопремиери, като напудрени пудели пред завесата, скриваща грозотията на 30-годишното ограбване.

Не си заслужават и плюнка.

 

Ханибал Лектър

 

Вътрешният министър рекъл, че бившият премиер заплашвал бизнесмен, че „семейството му щяло да яде неговото месо без да усети“. Сигнал, разследване и нищо..

Такива неща а ла Ханибал Лектър. Но…, „моцарелките на Гери-Никол са по-важни“. Както и това какво смятат комсомолците, преспали с всякакви партии.

Леле, какви скандали проспа обществото ни. С безумното преживяне. Овчи народ. Но по странно тревопасен, склонен и към канибализъм.

Главните се чудят на кого да ихтибарстват-ЕС, Русия, САЩ, Шри Ланка. Надолу по веригата пък ги гледат с влюбени погледи, че да не останат встрани от хранилката. И така по стълбата всеки се мисли за всемогъщ, но всъщност зависим от всичко и всички. Разбира се, че става дума за пари.

Само дето ковчегът няма джобове.

Няма да го осъзнаят.

 

Истината за Деси

 

„Истината е, че доста дълго време се случваха нещата. Той все пак е бил на такава длъжност. Не ме е свалял. Аз изпитвах невероятен респект и уважение и никога не съм си представяла, че нещо подобно може да ми се случи“.

Тъй рече Заратустра, тъй де-Деси Банова. Нали помните, онази синоптичка дето се омъжи за президента Плевнелиев. Разказва нещо за свалките помежду им между манджите, които се приготвят в едно телевизионно предаване, в което най-важното са какво ще се смеси с доматите и кой на кого го мушкал.

Истината е в няколкото секунди между оцета и зехтина.

 

И гледаме, гледаме…

 

Първо бяха латино сагите, после турските. После черпак предаванията, музикалните, маскираните. Гледаме си сеира по телевизиите докато ставаме все по-богати, все по-щастливи, в утопията на едно перфектно общество. Колко е красиво и мило всичко. Каква захластната един към други прекрасност струи навсякъде от ефира на… властта.

 

Малко „Студио Х“

 

Това, което се случва по улиците ни пък е като грозен сериал тип „Студио Х“. Някаква отвратителна капиталистическа реалност, която смущава от време на време тоталитарната ни наслада да бъдем вперили влюбени погледи в поредния лидер, вожд, учител, слънце и вода за народа.

 

Камъните падат

 

Прозорецът за свободата на нашенеца бе отворен с падащи камъни. Не точно с „Ролинг Стоунс“ въпреки, че и те имаха своята намеса. Повече въздейства „Камъните падат“. Народната любов се пренасочи към чашката и сръбско-гръцките ритми в побългарен вариант. Колко по-просташко, толко по-добре, викаха новите „свободни“.

Вакханалия на сцепените гащи, селските бани и сапунисаните гърди на кметицата.

Чалга до дупка. С мирис на кебапчета.

 

30 години по-късно

 

Жена и дете вървят по улица в малък родопски град, а съседи обиждат с най-гнусни думи като „крантава ку*ва“. Мъжът дори хвърля камък по тях. Минава близо до главата на детето. Няма проблем. Живеем в наследството на „Камъните падат“. Вътрешен министър казва, че бивш премиер заплашвал с изяждането на бизнесмен от родинините му. Какво остава за едни камъни и „ку*ви“?!

И се почват спорове кой започнал първи. Пък всичко било за някаква градинка с лук. Дето замерваната комшийка отровила, твърдят замерващите. А че камъкът лети към дете, на кого му пука?! Из нашенско бизнесмени ще се сервират в блюдо на роднините им, та някакво си момченце ли?!

Това в кулинарно черпак-предаване, с елементи на кой кого свалил, няма да видите. Защото това са нещата от живота, които манджа-продуцентите не ги вълнуват. Важно е властта и присъдружията им да бъдат облизани и почетени с внимание.

Такива работи.

 

„Селям алейкюм“ с тъпанара на 24 май

 

Шествие за 24 май в един малък родопски град преди две години. Води се от тъпанар. Това де, тъпанджия. Същата работа. Абитуриент нахлузил чаршаф и турил кърпа на главата, за да се представи пред обществеността като арабин от пустинята. Чука тъпана и крещи нещо си. Като Хелоуин, ама по топло време. Маскарад и палячовщина. Образование, превърнато в сеир.

Манджа с грозде.

Алоу,  черпак продуцентите, направете и такова шоу!

 

Изхвърляне на емоции

 

Дали пред телевизора, дали навън, нашенецът обича да сее емоции. Само да не са в ущърб на силните на деня. Пред тях овца, за пред останалите в стадото-истински аслан. Пустинен.

Като един родопчанин, дето претендирал, че бил пустинен лъв. И щял да „реже топките“ на останалите в кръчмата с лозарска ножица. Изял малко бой, пък после го арестували. Случка от Неделинско.

Алкохолът не прощава. А се лее из ведро в планината на буйните овце.

Едни тарикати играели комар в хазартна зала, странно защо наречена казино като няма нищо общо с понятието, ама как да е. Та, след пиене и губене, решили да си викнат проститутка в къща за гости в областния град. Момичето пристигнало и те се изсипали пред вратата. Пет „коча“, пък тя се стреснала. Имало и защо. Изяла шамарите от единия, който решил да промени живота си и от безработен да печели по 1000 лева на вечер. Тъй рекъл на жрицата. Да работи за него и да му докарва такива пари, че инак ще я хвърли през терасата. За по-голям респект, безработният мераклия за сводник чак й взел парите до момента.

После пък дошла полиция. По-подир влязъл в съда и хъка-мъка, условна.

Такива „канибали“ с мисъл за бизнес просперитет нийде няма в такава пропорция на глава от населението. Готови на ку*ванлък, но като видят истинските професионалисти…

 

***

Случващи се случки. Никога не е скучно дори в най-затънтените кътчета на уникалната ни родина. Тук ежедневно господари онождат слуги, а последните пляскат с ръце. Но помежду си се самоизяждат. С настървението на вълци след 5-годишно вегетариантство. Готови са на всичко, за да блеснат в собствената си бездарност, доказвайки че животът до този момент не е бил наизустен от нарязаната хартия на пирона във външния кенеф на село. Служеща за забърсване на… Последен прочит на новините, с кафеникави тонове като носталгичния Моне.

Стадото, което преживя, но е готово и да се самоизяде.

Карай, важното е, че „Деси Банова разкри сензационно как е пламнала искрата между нея и Плевнелиев“.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

 

-Еха, на масите

-Удрийй, писменост такава

-Градските овце