Тишината е поглъщаща, смилаща и изплюваща всичко, което
формира представите. Богатство, превръщащо се в ценност, като имане. Последното
останало. Наследство, забравено във вековете и открито случайно. В мига, в
който толкова неща вече са загубили своя смисъл. Дълбок дъх, дробовете връщат
жеста с издихание на благодарност. Нощта е тъмна колкото си иска. Щурците се
състезават със себе си. Въздухът е обиден на полъха и отказва да се движи.
Наслада. Чува се изливане на вода от леген, следва скърцане на врата и пак
наред е тишината. Лампите скучаят. Пътят слабо осветен от височината на
уличните стълбове.
Петък вечер. На село. Дейв Геън би се изчервил и завидял.
Можеше да преосмисли „тишината“ на „Депеш Мод“. И би си легнал. В унеса на
тишината, в селото, нейде в планината.
Четете по-късно днес темата на 24rodopi.com:
„Нова“ вълна след
третата вълна
Искам работа в града и
живот като… на село
24rodopi.com
Enjoy the нищоказването.
ОтговорИзтриване