Гурбетлък без граници и резултат: Мъж бит с тиган, жрица приема дори донги…

Една история с недотам измислени герои. Наплодена с биографиите от три десетилетия измислен преход от „онова“, че пак до „него“. Съвкупност от всички детайли на човешката природа. Защото нищо не й е чуждо.

 

***

Бащата даскал, ама с мераци. Нахлузил политиката на кола от градината за домати, развяващ я като знаме, семеен герб. И се отприщва едно случващо се. Все по вода. Все келепир. Не като ония „бостани“, дето заминаха да си трошат главите из света. У дома си е друго. Когато джобът е пълен, без работа.

„Ем, тъй си го харесах, тъй“, реди една екссъпруга.

Хареса ли се, взели се. Все по вода.

„Хубаво момче, от сой“, убедена е жената. Сякаш партиите формират нова аристокрация.

Да, ама момчето харчи яко, събира се с приятели, пие, играе комар.

„Омръзна ми от тоя“, е констатацията след няколко години.

Прибира се пиян, доволно доволен от живота. Следват скандали и… И като го халосала в главата с тиган от кухнята, мъжът си вади ограничителна заповед от съда. Тя няма право да го доближава. „Пречела му на живота“, разбирайте цялата вакханалия, породена от лукса на парите наготово.

 

***

Яко звучи. Пример за всяка яка родопчанка как да въдвори ред в дома, пък макар и да бъде изгонена от него.

Един чичо от Родопите бе звънял няколко пъти на 112, за да се оплаче от съпругата си. Затворила се в кухнята и отказвала да му направи салата и да я сервира в хола. „Моля, пратете екип, за да й дойде акъла в главата!“, рекъл баш планинецът, от баирите и колибите.

Такива истории от Родопите. Пари, комар, пиене и салати. И липсата на всичките раждат метаморфози, гарнирани със скандали в семействата. Три десетилетия ви обясняват, че имало някакъв преход и било трудно, докато едни измекяри правят кинти, две поколения израстнаха в такава среда. После защо всичко било „ток, жица и тенджери“? Не се чудете.

По-страшното е, че тенденцията е коронясана за царица.

 

Живот в Париж, любов и още нещо

 

Париж, Сена, романтика. Френската столица може и да е столица на любовта, но за родопчани е просто град с висок жизнен стандарт, породен от високи доходи в евро.

След седем години брак в Париж може да последва и развод у дома, както и спор кой да вземе къщата на село. Много подобни истории ражда гурбетът, който се отприщи след отварянето на границите при влизането ни в ЕС. Стотици и хиляди примери на разделени семейства и последвалите драми.

Мъж и жена сключват брак в родопско село. Той работи от години във Франция, тя-принудена да го чака година след подписите. Разговори по телефона, докато родопчанката не заминава при него в Париж. Седем години живот там, които раждат единствено крамоли. Мъжът: „Тя мрази приятелите ми и близките, както и дъщеря ми от първия брак. Не иска да се виждам с тях“. Жената: „Не е вярно, грижа се за дома, за родителите му!“.

Обвинения в съда при дело за развод. Жената иска 600 лева издръжка, както и право на ползване на семейната къща в селото.

На две инстанции пред Темида обаче, магистратите решават парижката драма с-бракът се разтрогва по вина и на двамата…

 

Искам те, не те искам

 

Преди години браковете в родопските села бяха почти със статут „неразрушими“. Това обаче отдавна е в миналото. 107 са разводите в малките населени места в региона само през миналата година. 77 двойки са разтрогнали узаконеното си съжителство в селата в област Кърджали, докато същото са сторили 30 семейства в селата в Смолянско. Общо разводите през 2020-та в двата региона са 246. 160 са прекратените бракове в област Кърджали, 86 в Смолян.

В същото време в пандемичната година скрепените съюзи са общо 849. Кърджалийско отново води с 624 брака, 371 от които сключени в селата в областта. Данните на статистиката обаче не обхващат присъставените документи за сключени брачни съюзи зад граница. Традиционно за региона на Кърджали те са около три пъти повече от браковете, сключени в областта.

Далеч по-скромни цифри иначе в Смолянско-225 брака, 95 от тях в селата.

 

„Шамари и секс“

 

Дания осъди родопчанин заради „шамари и секс“ с жена му. Нашенецът бе наказан с три години и шест месеца лишаване от свобода. Решението е на Висшия съд в кралството.

Гурбетчията бил признат за виновен, че няколко пъти седмично, в период от 4 години, удрял, блъскал и ритал сина си. Извършвал и насилие спрямо съпругата си, като дори със сила я принуждавал към полов акт против волята й.

Решението на Окръжния съд в Хилерьод, а по-късно и на Висшия съд на Дания.

Понастоящем родопчанинът излежава присъдата в затвора в Пазарджик. На две инстанции му бе отказано предсрочно освобождаване.

Бой, таковане и музика. Прастара мъдрост от региона.

 

И отивам аз при него…

 

„Всичко беше наред у дома. Аз бях всичко. И работничка, и домакиня, и източник на пари, после…“.

История с предизвестен край.

После той отива зад граница, вика я при себе си и…

„Не мога да го откъсна от купона. Все някъде, все с приятели, все бутилки, все казина…“.

Как завършва всичко? Поредната раздяла. Поредната история от планината, в която Орфей влязъл в ада, за да спаси изгората си.

Музиката по това време на човечеството е друга…

 

И като се ядоса на машинката…

 

Пълно с проститутки из Родопите. Внос обаче. Що така? Ами много гастарбайтери. Като се върнат и късат синджира, това де, свалят циповете.

Всичко заради еврото.

Пък и други пороци не липсват.

„Такива неща съм виждал. Влиза пиян и гледа като дебаркирал марсианец. Селянин от класа. С одърпан анцуг, овисена фланелка. Мирис на пот и някакъв евтин парфюм. Размахва от джобовете пари и крещи, сякаш е на баира с козите.

Сяда на машинката и почва да играе. Няколко пъти заспива, ама не е проблем. В един момент парите свършили и почва да се репчи, на всичко и на всички. Няколко пъти предупреждения и накрая чупи екрана с юмрук. Викаме полиция да го прибере. Що така, бе?

-Абе, аз имам фирма за чистота в Германия, ти к`ъв си?

-Добре, бе, хигиенист, що си мислиш, че тук си Господ?

Такива неща от сума комплексирани индивиди, погледнали малко свят“, разказва служиттел в оборотно казино в Родопите.

И допълва: „И докато го прибират ченгетата, та вземе, че ревне и рече „Разведох се, бе, какво да правя?!“.

 

Да обменя евро, че да платя…

 

Тя е „жрица“, ама не в храмове на древните, а в съвременните. Тези, дето са за любов. Много клиенти е обслужила за „крехката“ си възраст от 25 години. Може да напише повече томове биография от Тодор Живков и обожателите му, взети заедно.

„Идва и се пазари. Офертата е ясна, по обява. Ама се търгаши. Че за децата да останело нещо, че профукал всичко тази вечер.

Викам си „Аман от селяни, видели се с малко пари“.

Започва да обяснява колко много работил зад граница и т.н. Накрая вади 50 евро и вика „Ама ти не приемаш валута нали, пък аз няма къде да обменя, айде утре?“.

Казвам: „Моето е международна стока, всякаква пара върви, дори виетнамски донги, но по курса“.

Трепераха му ръцете като ги даваше. Върнах му в левове…“.

При жриците всичко върви. Дори семейните драми.

А, колко драми ще има още из Родопите…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com