Кърджали преди век – милиони за просвета, жителите строят шосета…

Кърджали назад във времето…

Решителният и съдбоносен за развитието 20 век. Дали първите десетилетия са били по-тежки от тези на настоящото столетие?! Със сигурност! Само, че потребностите на хората се умножиха. За разлика от тогава, в онези смутни, бедни следвоенни години, когато въпреки нищетата, хората тук са устоявали, поради ред причини. Днес регионът на Кърджали обезлюдява и то с изключително  интензивни темпове. И каквито и мерки да твърдят, че ще предприемат политиците, процесът е необратим, поне засега.

Но да се върнем назад във времето. Вече ви разказахме за първите  години след Балканската война. За болестите, глада, липсата на лекари, прииждащите бежанци от Беломорска Тракия. За града, който от малко бедно ориенталско селище, постепенно придобива модерен за онова време облик.

Следват 20-те години на 20 век

Кметове в тези години са Ахмед Тютюнджиев, Слави Василев и Хасан Ефенди, Петър Зелков, Сава Недялков и Стоян Терзиев. Последните двама, според първата журналистка в Източните Родопи Мара Михайлова, се отличават особено в управлението си.

„На първо място стои името на Сава Георгиев Недялков, който е оглавил общината в най-бурния момент след Балканската война. И сетне, когато през 1925-27г., започва построяването на новия бежански квартал с отпущаната общинска мера за него. Стоян Терзиев пък има заслугата в краткото си служение, че помогна на бежанците доста, по оценката на общинската мера, дадена за новия квартал, а и за други натежали въпроси в града“, пише Михайлова.

Избори за кмет през две години, 11 общински съветници

В онези години, в града край Арда са се провеждали избори за кмет и общински съветници през две години. Съветниците били 11 на брой, от всички тогавашни партии и коалиции.

Характерното за това десетилетие на града е, че започва интензивно строителство и преобразяване. 

Общината дава 3 млн. лева за строеж на училище

„Застрои се първата прогимназия „Отец Паисий“ на ул.“Екзарх Йосиф“. Тя бе започната през 1926 година. По това време се завърши и читалищният дом на ул.“Републиканска“. Към 1929 г. биде завършена и Държавната болница“, изрежда в записките си първата журналистка. 

Всъщност, първата копка на училище „Отец Паисий“ е на 17 октомври 1926-та година. За целта са осигурени 3 млн. лв. от общината, 2 млн.лв. от заем и средства от Окръжната постоянна комисия.

Мара Михайлова описва и изграждането на шосейната мрежа към Кърджали през 20-те години. 

„По това време /1921г./се появява  първото моторно превозно средство в Източните Родопи и се наложило сериозно отношение към шосейната мрежа. Тогава именно на помощ идва временната трудова повинност. За първи път се полагат трошено-каменни настилки по шосето Кърджали-Хасково. Впоследствие тая настилка се доусъвършенства като се използва и парен валяк с първия машинист Христо Мирчев /Валякчията/. Този път е минавал през с.Конуш/ Кърджали-Конуш 32 км./. Такива настилки се правят и по шосето Кърджали-Ардино. За първи пикьор /пътен майстор/ е назначен Иван Колев от с. Пчеларово“, описва бурния подем в строителството.

През 1923 година тържествено е открита ЖП линията Хасково-Кърджали, а по-късно и Кърджали-Момчилград.

„Бежански заем“

Обликът на града се променя все повече. С помощта на така наречения „Бежански заем“ се строят усилено жилищни и обществени сгради, поради нарастващите нужди след прииждането на тракийските бежанци от Беломорска Тракия. Издигат се нови къщи по широки и прави улици. Появяват се магазини, хотели, гостилници… 

През 1921-та година, Цонко Алексиев от Велико Търново наема помещение на главната улица, за да постави началото на кинопрожекциите в Кърджали. Четири години по-късно, през 1925 г. ,са  първите широколентови прожекции. В края на 20-те години се появяват и първите озвучени филми.

Първото улично осветление

По „Републиканска“ светват първите електрически крушки от 40 вата, благодарение на мелница с малка електроцентрала. Това обаче било временно. През 1928 г., кърджалиецът Руси Русев закупува мощни дизелови двигатели, благодарение на които улицата била осветена отново и то трайно, а много хора, дори прекарали ток до домовете си.

1926 година, жителите вече наброяват близо 6 400 души.

В периода между 1926-28 г. е издигната първата българска православна църква „Св.Георги Победоносец“. Това става възможно благодарение на даренията на населението и помощта на държавните и общинска служби.

В града вече има дори затвор, с основна задача да осигурява прилагането на влезлите в сила присъди на осъдените и лишени от свобода лица.

Въпреки тежкото време след войните, за две десетилетия, градът израства, подемът е налице…

Мария Калоянова, 24rodopi.com

На снимките:

Хотел "Македония" с първите автомобили в града;

Първа копка на училище „Отец Паисий“.

Снимки: Държавен архив - Кърджали