Плажът, част 6: Едно пикане и култовото „Ако ще миеш гроздето, пари не вземам“

Бийч бар дъни басове из цялата плажна ивица наоколо. В него обаче тоалетна няма. Тя се намира отзад, на пясъка. И струва един лев. Вътре е отчайваща мизерия. Препарат за ръцете е кът. Няма и как да бъде поставен, защото устройството просто е изтърбушено. Пробваш второ, трето, накрая оцелваш. Въздишаш. Излизаш и навън стои някакъъв 18-годишен келеш, който трябва събира парите за пикането. Опънал си е краката на масата с табелата и си чопли телефона. Подаваш монета, не иска да я вземе. Сочи с глава къде да бъде поставена. Явно се досеща за липсата на препарат за миене и не ще да бара нещо, дето преди това ръце, които го подават, са пипали друго нещо. За да се постави парата трябва да се преодолеят опънатите крака. И така с надигане и протягане монетата се мята в една чинийка, докато събирачът на такса „Кенеф“ продължава да бичи айляка с телефон в ръце.

В това време пристига майка, водеща дете и стискаща торбичка с грозде. Келешът вдига уморен от нищонеправене поглед и изрича „Ако ще миеш гроздето, пари не вземам“.

В този момент вятърът събаря изрезката от кашон с разкривен химикален надпис „1 лев“…

24rodopi.com