Бях в горните класове на Трънската гимназия. По това време ни водеха на бригади, помагахме в селското стопанство. В случая, в околностите на града събирахме изсъхнало сено.
Имах
прекрасно, ново колело МИФА, свободен венец. Ежех се с него, но бях свит и срамежлив
при контактите ми с момичетата. Въздишах тайно по моя съученичка, но тя,
естествено, не се досещаше какви вихри се гонят в душата ми, а за нищо на света
не бих и признал.
Когато
трудовия ден приключи, тя ме помоли да я закарам до града тъй като имала среща.
Нещо ме жегна под лъжичката, но с готовност се отзоваха. Тя се настани на
рамката на колелото и потеглихме. Няма да ви занимавам с емоциите и трепетите,
които ме разтърсваха при всеки допир на коленете ми до тялото й.
И
най-интересното. Нейния любим я чакаше, но изобщо не си беше и представял как
тя ще пристигне. Аз му я доставих, а той, вместо да се радва и да ми благодари,
налетя да ме бие.
Вика
му:
-
Абе човек, краката си потроших в жегата да ти я докарам на време, а ти ме
гледаш на пушка и си готов да ми скочиш. Много си благодарен, няма що.
Приятелчето
осъзна, че не е прав и ми се извини. Гушна изгората си и тръгнаха, а аз се качих на МИФА-та и подкарах, изпълнен
с противоречиви чувства.
Разказвам
ви случката днес, на големия християнски празник Голяма Богородица, но не
защото момичето се казваше Мария.
Името
й бе Магдалена!
Страхил АЛЕКСИЕВ, адвокат
Заглавието
е на 24rodopi.com
.jpg)
ПРЕКРАСЕН РАЗКАЗ
ОтговорИзтриване