Кърджали преди войната: „Българският Диарбекир“ и по 10 окъпани в мелницата на Стамо

Кърджали назад във времето. Решителният и съдбоносен за развитието 20 век.

Дали първите десетилетия са били по-тежки от тези на 21 в.?! Със сигурност! Само, че потребностите на хората се умножиха. За разлика от тогава, в онези смутни, бедни следвоенни години, когато въпреки нищетата, хората тук са устоявали, поради ред причини, днес, регионът на Кърджали обезлюдява и то с изключително интензивни темпове. И каквито и мерки да твърдят, че ще предприемат политиците, процесът е необратим, поне засега…

Вече ви разказахме за първите години след Балканската война. За болестите, глада, липсата на лекари, прииждащите бежанци от Беломорска Тракия… За града, който от малко, бедно ориенталско селище, постепенно придобива модерен за онова време облик. Но… отново се задава война.

40-те години на 20 век.  

Кметове в това десетилетие са Георги Димитров, Васил Димов,Тодор Блъсков, Симеон Петров…

Начало на индустрията

„Тодор Блъсков също остави името си като културен и активен кмет. Георги Димитров е служил много малко, но през неговото време стана едно епохално за града събитие, а то е установяването на акционерно дружество „Пирин“ в Кърджали, а не в Момчилград, за където беше първото решение. Тук има най-голям дял помощник кметът Илия Попов, който като юрист е настоял да се отстъпи на нищожна цена исканата мера на дружество „Пирин“ само и само то да остане в Кърджали“, пише първата журналистка в Източните Родопи Мара Михайлова.

Всъщност, именно това решение изиграва знакова роля за развитието на града. Нещо повече, това историческо събитие поставя основата на индустрията в Кърджали. Изграждането на фабрика е последвано от строеж на сгради на дружеството, което води до оформянето на още един квартал в града.

Хигиена на много ниско ниво

Въпреки подема и развитието на града в първите няколко десетилетия след Балканската война, в битността на хората не са настъпили някакви особени промени, хигиената все още е на много ниско ниво…

Този проблем е отбелязан и в книгата на един от кметовете на Кърджали от 50-те Вълчо Табаков, описвайки 40-те години.

„Тук е „българският Диарбекир“, където изпращат за наказание прогресивни хора. През лятото Кърджали е мръсен и прашен, през зимата е кален. За канализация и озеленяване да не говорим“.

За проблема с хигиената пише и първата журналистка.

„В хигиенно отношение градът все още е на едно от последните места. Затова  е започнал още един важен и твърде належащ строеж - банята. До това време гр. Кърджали бил ползвал за баня една малка стаичка в мелницата на Стамо Панчев, в която можели да се окъпят на ден 10-15 души и то със съвсем оскъдна вода“(намирала се е на някогашната ул.“Айваз баба“)“, описва ситуацията по онова време Михайлова.

Прах по месото на колоритния пазар

Що се отнасяло до тържищата в тези години, те били на открито и далеч от санитарните изисквания.

„До 1944 г. промените в Кърджали не бяха много. Особено колоритни бяха пазарните дни, които се провеждаха на площад  „Хаджи Димитър“. Сергиите с гръмогласни продавачи се разполагаха в две редици върху прашната земя. Продаваше се всичко - дребен земеделски инвентар, тенекеджийски изделия, самари за магарета и мулета и халваджийски продукти. Готвачите слагаха съдовете направо на земята, а от двете страни на пътеката течеше неспирен поток от хора и животни. Продавачите на салеп и боза с оригиналните си съдове също допринасяха за колорита на пазара. Месо се продаваше на отделни места на ченгели, непосредствено след клането и при най-слаб вятър облаци прах се отлагаха изобилно върху всички изложени стоки“, пише в книгата си кметът Вълчо Табаков.

„Това положение не можеше да се търпи повече и санитарните власти не бяха в състояние да сторят каквото и да било, докато не се построи покрит пазар - халите. Материалите за тях били доставени и с протокол № 15 още от 9 март 1939 година започнал строежа им. В началото на 40-те са завършени на ул. „Републиканска“ и „Клокотница“, описва Мара Михайлова.

Здравен дом

На дневен ред изникнал въпросът и за строеж на здравен дом. С протокол №20 от 1 април същата година се отчуждили парцелите на Юмер Мустафов и Юсеин Ахмедов за строежа му. Същият протокол давал право да се започне и строежът на сушилня за кожи. „Тя била възложена на предприемача Симо Хараламбиев за 249.54 лв.“, пише Мара Михайлова.

Между 1941 и 1945 година се наблюдават нови миграционни процеси. Причината - Втората световна война. В родопския град е организирано тържествено изпращане на войниците от X Родопски пехотен полк, поели към фронта. Голяма част от тракийските бежанци тръгват с българските и немски войски към родните си огнища в Беломорска Тракия. Краят на войната обаче слага край на много надежди. 

Година преди това настъпват радикални, социално-икономически и политически промени в цялата страна. На 9 септември 1944 г. е свален кабинетът на Константин Муравиев, на власт идва правителството на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. 

Какво се случва в Кърджали?!

По това време кмет отново е Тодор Блъсков. „Той изживява революционните дни на 9 септември, когато събитията го заварват кмет. Предава общината на Симеон Петров, който от своя страна оказва се е избран удачно в това бурно и ново време. 

Симеон Петров има голямата заслуга за избягването на доста нежелателни и опасни инциденти. Със своя характер, здрава и установена мисъл, той грабва обичта на гражданството и внася едно истинско успокоение в тези шеметни дни на неизвестности и междуцарствие“, пише Мара Михайлова.

Населението на Кърджали към средата и края на 40-те се е увеличило с около 3000 души и вече наброява малко над 10 500 души. 

Изникнали са редица нови сгради, промените са налице, обликът е друг, следва надграждането…

Мария КАЛОЯНОВА, 24rodopi.com

На снимките: Банята е построена през 40-те години. Тържественото изпращане на 10-и Родопски пехотен полк. Снимки - Държавен архив, Кърджали