Да снабдяваш месокомбинатите в няколко големи града само от свинарниците край т. нар. „Върбалак“ в Кърджали. За този период, отпреди 1989 година, ни разказва Димитър Янев - човекът, който е отговарял за животновъдството в региона в продължение на години.
„Най-дребният свинар беше с по 5-6 свине майки. Тук във „Върбалака“ отглеждахме към 7000 броя прасета. Ние задоволявахме Хасково, Пловдив, София, всичко за там вървеше. Аз съм карал за Самоков всяка седмица по две шкоди с ремаркета и по два прицепа“, разказва мъжът, чийто трудов стаж е минал основно тук.
Нещо повече…
„Месокомбинатът в Хасково освен, че изкупуваше нашата продукция, ги бяхме направили и акорданти, да гледат към нас прасета“, пояснява още Янев.
А за такова производство е нужна и сериозна работна ръка.
„Тук имаше 120-130 души, които само към нас гледаха животни. Нямаше празни свинарници, а сега всичко е разрушено“, изрича с огорчение и прави паралел.
„Тогава всеки един стопанин си знаеше аритметиката, нека сега да си говорят за пазарна икономика. Тогава знаеха, че за 100-килограмово прасе ще вземат 220 лв. Как ще го хранят, с какво-негова си работа. А сега храниш и отиваш да го даваш на месокомбината за 3 лв. килограма трупно“, сравнява кърджалиецът.
Днес, Димитър отглежда някое и друго животно за семейството си, подобно на още няколко души тук. От някогашното активно свинепроизводство обаче са останали само овехтелите постройки и спомените му…
24rodopi.com
хубава рубрика
ОтговорИзтриванеДа е само "Върбалака" . Ами какви черешови насаждения имаше в с.Жинзифово. Какви череши раждаха само. От предприятията ходеха работници и служители на черешобер. Само това да беше.
ОтговорИзтриване