Другарю Панайотов, ти направи много за Диамандово!

Ученическите години пазят незабравими спомени в живота на всеки човек. Наситени с много емоции и участия в общи мероприятия, в спортни прояви. Поколението, израснало по време на "Възродителния процес", помни с умиление традицията в родопските села да бъдат командировани учители от вътрешността на страната.

Към един от тези учители, носещ фамилията Панайотов, хората в Диамандово и Бял извор и до днес показват уважението и признателността си като всяко лято го канят в селото и организират футболна среща в негова чест, в която той задължително, но с огромно удоволствие, участва. Играят и много от учениците и познатите на Панайотов от времето, когато той е бил учител по физкултура, днес много от които вече "ветерани". Но незабравили спомените от онова време, когато техният учител с главно "У" ги е надъхвал да живеят със спорта и ги е водил от  състезание на състезание. Помнят и с умиление разказват за всички спортни постижения и куриозни случки около тях. Спомените оживяват отново всяко лято във вечеринката след мача, която продължава на маса в някоя от кръчмите. Чак до зори.

"Другарю Панайотов" ще остане в спомените на поколения диамандовци. С човешкото, доброто, с погледа в бъдещето. Панайотов промени Диамандово и диамандовци. Той бе убедителен в разговорите с родителите и много юноши и девойки, завършили 8 клас в родното село, продължиха да учат в големите градове. Той научи момчетата не само да играят футбол, но и да го разбират и в споровете да не изглеждат "голи и боси". Прекрасен човек.

Местните го помнят и с невероятната му креативност - повечето от прякорите, които носят, са измислени от него, вероятно с цел по-лесно да ги разпознава и запомни- Ларсън, Фургон, Талига, Смърт, Шайка, Хитреца и т. н. Диамандовци, обаче, залагат на прозвищата в ежедневието. Те остават устойчиви и  се прехвърлят дори на следващите поколения.

Сред хората, които неизменно участват в срещите на Панайотов, са кметът на Бял извор Зехни Емин, местният бизнесмен с верига от хранителни магазини Метин Солак, футболисти на ФК "Родопа" Бял извор от близкото минало и много други.

На срещите с Панайотов се говори предимно за футбол. Най-големият успех на местния футболен клуб е през сезон 1995/96 година, когато обединен отбор на "Юнак" - Ардино и "Родопа" - Бял извор (играещ под името на "Юнак", но на по-запазения стадион в Бял извор) играе бараж за влизане в Югоизточна" В" група с отбора на  "Димитровче". Първата среща димитровградчани бият като домакини с 3-0, а реваншът е прекратен при резултат 2-0 в 75-ата минута заради побой. Това е и последният мач на стадиона в Бял извор. От тогава футбол няма, но тези вечеринки са чудесен повод за оживяване на спомените.

На снимката : Панайотов (вторият от дясно наляво - с бомбето) на една от поредните вечеринки с диамандовци. С жълтото яке най-отгоре е "Ларсън".

Неджо Тракалиев, специално за 24rodopi.com

24rodopi.com