Николай Овчаров пак в ситуация "сензация или кьорфишек"

Ръководещият от години разкопките на Перперикон археолог Николай Овчаров отново изпадна в състояние на „открих нещо сензационно, но после се оказа кьорфишек“.

Овчаров, който проучва открития от Иван Балкански скален град Перперикон, „откри" преди време древен надпис, но същият се оказа издълбано върху скалите от малък пастир име „Niazi Kazim". Първоначално Овчаров обяви, че надписът и намерените плочи говорят за наличие на римски път. Български учени реагираха, а най-остри в негативните си реакции бяха проф. Казимир Попконстантинов и кръгът „Будител". Според тях показаният надпис не е античен, а е от 20 век и е на турски език с латински букви. Междувременно в Измир турски репортери откриха мъжа, който е изписал името си на скалите – Ниази Кязим, и водещите турски медии се присмяха на „големите открития на Овчаров".

Днес има подобен спор. Вижте какво пише вестник „Сега“:

"Професорът Николай Овчаров не се отказва от твърдението си, че бронзовият медальон с трите хералдични лъва е археологическото откритие на годината. В писмо до медиите той определя нападките срещу себе си „абсолютно необосновани и очаквани”.

Овчаров отново нарича „уникален“ бронзовия медальон с трите хералдични лъва. И повтаря първоначалните си, все косвени аргументи — българският царски герб с три лъва е представен в няколко европейски гербовници от периода ХV-XVII век. И второ — съществува препис на ръкопис от неизвестен арабски пътешественик, минал през Търново по времето на Шишман и оставил рисунка с трите лъва, които видял върху щитовете на стражите. 

В същото време професорът пише, че лъвове се откриват върху щитовете на воините, изобразени в редица църкви на хълма Трапезица в столицата на Второто българско царство Търновград. А също и върху една емисия сребърни монети на цар Иван Шишман (1371-1395),  издадена след 1385 г. Само че и в църквите на Трапезица, и върху сребърните монети — лъвовете са по един на щит и са изправени.

Малко неочаквано, но откритието не е направено от „Българския Индиана Джоунс“, дори не от археолог, а от бизнесмен.  Става дума за бронзова пластина с размерите и формата на перце за китара, намерена  в землището на варненската община Аврен от бизнесмена Младен Станев в градината му при засаждането на дърво. След почистването ѝ станало ясно каква е находката. 

„Бях потресен, когато я видях — каза пред БНР проф. Овчаров — Веднага разпознах държавния герб на България от времето на цар Иван Шишман с трите лъва! Трите лъва, които до този момент бяха известни само от западноевропейските гербовници и рисунката на един арабин, минал през Търново във втората половина на ХIV век“, заяви археологът.

Любопитна подробност, която професор Овчаров, нито коментира, нито споменава, е, че „гербът на България“ не е първата изключителна находка на бизнесмена Младен Станев. Преди 6 години, по време на лов на диви прасета, той намира златни накити от XIV век. Просто така, както си стоял на пусия, се огледал и видял на 10 см от него да се показва златен накит. „Разрових с ножа си и намерих още два“, разказа откривателят пред медиите. Той прибрал древните бижута, без да осъзнава стойността им, и по-късно ги показал на проф. Николай Овчаров. Какъв е шансът един бизнесмен да се натъкне два пъти на безценни находки, без дори да ги търси — докато си дебне глигани и сади дървета?

Щампованото върху бронзовия медальон изображение е доста подобно на емблемата на националния футболен отбор на Англия, но е много по-старо (отборът е само на 150 години) 

Находката е вече изложена в Регионалния исторически музей във Варна. 

Различна версия за находката дават членовете на групата „Пишман историци и манипулатори“. Според тях висулката представлява хералдическа висулка за конска сбруя – horse harness pendant. Показани са и идентични на откритите край Аврен конски медальони, и един от тях е с изображение на герба на принца на Уелс – три лъва в хералдическа поза „passant gardant“.

Висулка за конска амуниция като показаната от Овчаров се предлага и в сайта „Antique silver“, член на Британската асоциация на дилърите на антики (BADA), който предлага за продан редки предмети от древността. Датирана е от XIII – XIV век, от времето на английския крал Едуард. Според описанието, висулката с герба изобразява принадлежността на ездача към кралския двор с въпросния герб. Показаният накит е открит в графство Бъркшър, на чиято територия се намира замъкът Уиндзор. В „Пишман историци и манипулатори“ изказват предположение, че английският конски медальон е попаднал в българските земи по време на Никополския кръстоносен поход от 1396 г., завършил трагично с битката срещу османците край Никопол. Като един от водачите на този поход е споменаван Джон Холанд, дук на Ексетър, полубрат на английския крал Ричард II“.

На снимките:

Гербът на България от епохата на цар Шишман, представен от проф. Овчаров;

Емблемата на английския национален отбор по футбол;

Още няколко „държавни герба на България“, всичките „уникални“ и всичките с английски произход.

24rodopi.com