Те ви смятат за рая: Търг за душите на робския пазар

Големи драми при опитите за съставяне на правителство. Което и име да бе посочено, то щеше да е разкъсано. Защото „старите“ това искат, „новите“ нямат вяра. Колко обаче са старите и колко новите-без коментар.

Такава е тя, нашата България. Пардон, тяхната.

Нужно е само да се посее зрънцето на съмнението.

Всичко е Аз, Ние не съществува. Множественото число е само, когато трябва да се поема отговорност. Заслугите се кичат на ревера единствено в първо лице.

 

Спиралата към дъното на собствения ад

 Тежката орисия на един малък народ. Който сам си я продуцира. Който вярва в промоциите на хранителните вериги, но не може да забие поглед в собствената си надежда. И да я отгледа по свой вкус и интерес. Последното е само на ябанджиите, които дотърчат и с усмивка му вземат и последния грош.

Жалка работа.

 

Народ, вгледан в миналото, дал за осиновяване бъдещето си

 Подобни похвати в правенето на държава датират още от Освобождението. Наклони във всякакви посоки. Спорове и дърляне, самоизяждане заради иностранци.

В един момент остава само героичното минало в читанките. Хвалебствия и паметници. Речи и венци, в които никой не вярва. Потомци, които оставиха бъдещето си да бъде осиновено. На свободния пазар. Който даде повече. Поклони и ихтибари. Във всички посоки на света.

Кой ще ни вземе, ето ни, за продан сме!

Гнус и повръщано. От „луксозните муцуни“ на пренебрегналите себе си. Сърцата, миналото, бъдещето. За съвест забравете, съществуват само джобовете.

 

После и чорапите

 Ако джобът е продънен, може и в чорапите. Скривалище за миризливите тайни. Като офшорки. Последните са именно това.

Парите са единствената кръв във вените. Мислите са превзети, сърцата спират без тях. Общество, завладяно от потреби. Които включват само плът, игнорират разума и духа.

 

Разкази

 Ще ви говорят какво ли не, само и само, за да остане непипнато спечеленото. Ще пришиват своите грехове на всеки новопръкнал се, за да стопира щенията на плътта. Да бута „душевните“ дворци на охолството. Ще ви разказват притчи за сърцата, за миналото, за героизма, докато вместо окопи, копаят вашите гробове. А в удобен момент ще ви ритнат в тях. Без опело, без служба.

Непотребните твари за великите идеи на философите на разграбването.

Притчите

 Не разбрахте ли? Вашето упорство пречи. На тяхната сделка. За богоподобие. Няма да го проумеете. Те пък ще го разберат, когато напуснат собствения си рай.

Късно ще е за всички.

 

Защо всички се натискат

 Не сте ли разумели до този момент защо толкова много хора се натискат за власт? Дали местна, централна, дали дори председател на клуб на пенсионера? Това е щението на комплексаря, който не може да постигне нищо по друг начин. Това обуславя и опашките за партийни книжки. Следва „Аферим, машалла, алколсун, да живей!“ за партията.

Калинкаджии, единствено с черни точки на гърба. От навеждане.

 

Хора без мазоли

 Един възрастен човек бе казал: На хора без мазоли да не вярваш!

Големият Остап Бендер пък бе изрекъл: Човек с прекалено бяла риза не му е чиста работата.

Първият е синоним на продукт на разграбено общество. Вторият-литературен герой. Но пък с истината на ревера-всяка измама е вървежна с усмивка на уста.

 

Всеки е готов на всичко за хранилка

 „Не съм важен аз. Важно е партията какво ще каже. Пък ще изпълня волята й“.

Това е изявление на кандидат за народен представител.

Представете си, дори само за миг, какви овце изпращате в парламента.

 

Профил

 Това са едни хора, които никога повече няма да се върнат на село. Може и да вадят кинти от земеделски земи, но с лопати няма да ги видите.

Това са хора, готови да лижат задници от сутрин до вечер, ама да им целуват въздебелите ръчици по селата, които с ненавист посещават по предизборни кампании.

Дълбоко комплексиран. Това е новият човек, жаден за власт.

Щото одрънканият „Опел“ бил гаден. Иска друга марка автомобил. Както и внимание из кръчмите. Пък и на село.

 

Лидерът е лисица, пък те - хиени

 Много е смешно, но това е положението.

Питат един кандидат за пост „Каква е идеята, програмата?“.

Той отговаря: „Лидерът ще каже! Той е лисица. Все ще измисли нещо…“

Те, това са ви народните представители. Все някой трябва да им каже от какво имате нужда.

Но пък стадото гласува. И ги боготвори.

Същият обича софрата. Заклел се е никога повече да не е беден. И затова е готов на всичко.

И такъв във властта! Само си представете…

 

Няма оправия

 Тъй вика една женица. На предела на силите си. Изнемогва. Ама няма кой да я посети, поне за снимка. Няма годишнина, някакъв юбилей.

Има обаче ръце. Все още гласува. Но с разум.

 

Знаете ли, че…

 Какво правят възрастните хора след като пуснат бюлетината?

Едни отиват да поздравят новия председател в клуба на пенсионера. Но това е в града.

Началник в селото обаче няма. Там е истината. След вота те захващат своето си, из двора. И то е толкова тяхно, че ще обърнат лопатата, за да праснат всеки, който не е на тяхното мнение.

Но какво е то, остава нечуто.

 

Ушна кал

 Сякаш тя е заседнала из „мидите“ на тези, които по избори все чуват, а после все глухи остават.

„Какво ще обясним?“, питат впоследствие.

„Нищо, те забравиха“, отговор.

 

Проклятие

 Проклятието на този народ е, че има изключително къса памет.

И тя вреди.

Нанася страшни поражения.

Лечение за момента няма.

Има ваксини. Ама те са за друго.

По-страшно от ковида е забравата. И отказа от съпротива.

В един момент всичко ще свърши.

Те поискаха парите, вие им дадохте и душите. И настана търг. Просто те ви смятат за рая…

По сценарий на…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Пазар за роби в Древен Рим

-Избори

-Бутай…