Тракийци от дружествата в Пловдив, Бургас, Айтос, Варна, Кърджали, Момчилград, Джебел и др., водени от Българския съюз на тракийските организации, поднесоха венци и цветя пред паметниците на жертвите от 1913 година в с. Аврен и на Мемориалния комплекс на Илиева нива. Те направиха и шестчасов пеши преход до подножието на връх Ветрен и обратно по стъпките на мъчениците бежанци от 1913 г.
След избухването на Междусъюзническата война, Турция се възползва от спора между съюзниците от Балканската война и на 6 юли, същата година, започва реокупация и прочистване на Тракия от българското население, като очевидната цел е в бъдеще България да няма претенции към земите, в които то е живяло. В началото на м. септември 1913 г. селата Сачанли, Манастир и Доганхисар все още успяват да удържат на набезите на турския башибозук и остават неопожарени. На 4 срещу 5 септември 1913 г., срещу зле въоръжените и малобройни бранители на селата Сачанли и Манастир, е насочен многохиляден башибозук и положението им става критично. По предварителна договорка цялото население на Манастир се насочва към Сачанли, за да оцелее, като води обща отбрана. Но по средата на пътя то попада на предварително устроена засада и дава много жертви, а една част от него –42 жени и деца, която след няколко седмично криене по горите, е заловена и отвлечена. Месеци наред те са крити по околните села и чак в средата на февруари 1914 година са открити, жестоко избити (месец по-рано) в местността Мъгленик до с. Аврен, община Крумовград. Останките им са събрани и погребани в общ гроб в центъра на село Аврен и им е издигнат паметник.
След погрома на всички български села в Западна Тракия част от останалите живи тракийци са събрани в Дедеагач и на 23 септември 1913 г. са поведени от башибозука към гр. Фере и река Марица. Тракийският войвода Димитър Маджаров, заедно с войводата Руси Славов, успяват да освободят колоната бежанци от нейния конвой и в постоянно преследване от башибозука, с многобройни жертви, я превеждат в България, през р. Арда, до Маджарово. По този мъченически път загиват и над 200 невръстни деца. За тях е издигнатият паметник на Илиева нива, близо до с. Глумово, общ. Ивайловград.
24rodopi.com
Бог да ги прости!Поклон!
ОтговорИзтриваненормално е да има жертви. все пак е война нали?
ОтговорИзтриване