Когато Кърджали усвоява 9 пъти повече средства от останалите градове…

Кърджали назад във времето. Решителният и съдбоносен за развитието му 20 век.

Дали първите десетилетия са били по-тежки от тези на 21 в.?! Със сигурност! Само, че потребностите на хората се умножиха. За разлика от тогава, в онези смутни, бедни следвоенни години, когато въпреки нищетата, хората са устоявали, поради ред причини, днес, регионът на Кърджали обезлюдява и то с изключително  интензивни темпове. И каквито и мерки да твърдят, че ще предприемат политиците, процесът е необратим, поне засега…

Вече ви разказахме за първите  години след Балканската война. За болестите, глада, липсата на лекари, прииждащите бежанци от Беломорска Тракия. За града, който от малко, бедно ориенталско селце, придобива модерен за онова време облик. За поредната война и последиците.

Следват 50-те години на 20 в., надграждането…

Изминали са почти четири десетилетия от Балканската война, обособяването и развитието на Кърджали като европейски град. Въпреки, че споменът от последния световен конфликт е съвсем пресен, макар трудностите да са налице, в малкия родопски град се очертава подем в обществения живот.

Кметове на Кърджали са Иван Герджиков, Вълчо Табаков, Тотю Христов и Пеню Хаджиангелов. Един от тях се откроява с усърдието и значимите си дела.

„За Вълчо Табаков може да се каже много. Той остави незаличими следи в областта на строителството и украсата на Кърджали“, пише първата журналистка в Източните Родопи Мара Михайлова.

Думите й са потвърдени от фактите - 1956-та година е завършен първият етап от модерното водоснабдяване на града, което в немалка степен улеснява населението.

По този повод, самият Вълчо Табаков пише:

„С по-нататъшното проникване на мрежата, водата проникваше все повече в бита на хората. При прекомерно бързото заселване, градът бе спасен от ненадейно връхлитане на епидемии“.

 

От канализация до театър, кино…

 

Кърджали вече има благоустройствен план - канализация, водоснабдяване, павирани улици, строителство на редица необходими сгради. Изгражда се парк „Горубсо“.

„Над всичко сияеше фантастичната представа за бъдещето на град Кърджали. Не съществуваха още тези условия на разпад на човешките добродетели и на морална деградация. Много от направеното тогава определя и днес облика на града“, пише Вълчо Табаков в книгата си „Един живот вграден в един град“.

В онези години се създава новата инфраструктура на града, развива се неговият културен потенциал. Оформя се интелигенцията от специалисти, хора на изкуството, просветата. Говори се за театър, за кино, за живопис.

В средата на 50-те години, населението вече наброява малко над 21 000 души, нарастват нуждите от медицинска помощ.

 

Първа копка за новата болница

 

Предвид проблемите, свързани със здравето на децата по онова време, се налага разкриването на Детско отделение. То, заедно с Акушеро-гинекологичното, се помещава в сградата на Проектантска организация. Новооткритите отделения извън основната сграда обаче създават трудности. Градът има нужда от по-голяма болнична база. И така, през 1955 година е направена първа копка на новата болница. Малко след това проектът е изменен и разширен. В книгата на проф. д-р Тодор Черкезов „Пътят към юбилея“, е отбелязано, че тази болница, в онзи отрязък от време, не само  решава проблема с легловия фонд, но остава като върхов момент в развитието на медицинското обслужване, тъй като става притегателен център за млади кадри. През 1959 г. в десетте отделения работят 55 лекари, 113 души медицински персонал или всички общо с администрацията наброяват 291 души.

По онова време Кърджали е под ръководството на руски строителни инженери, проектанти и специалисти. Създадена е строителната организация „Совболстрой“, която изгражда Оловно- цинковия завод. Открит е на 5 септември 1955 г. Започва производството на цинк, година по-късно в действие е пуснато и оловното производство, а малко по-късно се добива и сребро.

Заедно с изграждането на ОЦЗ, „Совболстрой“ строи и Дома на културата, сградите на бившия окръжен съвет, универмага, жилищните блокове по бул.“България“. Към Кърджали се насочват много опитни млади специалисти от цялата страна. Същата година е приет и вторият градоустройствен план на Кърджали.

 

Строителният бум

 

Истински тласък за развитието си, градът получава през 1959 година. Кърджали е обявен за Окръжен център и му е обърнато специално внимание от страна на централната власт. Започва строителен бум. Към Кърджали се насочват и усвояват в продължение на три десетилетия /от 1959 до 1989/от 4 до 9 пъти повече целеви субсидии от Републиканския бюджет за капитално строителство, отколкото в сравнение с други градове в страната. Изгражда се цялостната инфруструктура - пътна, тротоарна, електрическа, водоснабдителна. Строят се детски градини, училища, поликлиниката, болницата, днешната сграда на Общинска и Областна администрации, спортната зала, открития и закрития басейн, спортни площадки, стадиона, библиотеката, театъра, комплекс „Орфей“, автогарата, сериозни по обем общински жилищни сгради. Мобилизирани са хиляди строители…

„Пласментът на електроенергия в кВтч за региона е огромна. Може да се каже, че в страната кърджалийски район държи четвърто или пето място. Тоя голям пласмент на електроенергия се дължи на индустриализацията на самия град“, отбелязва Мара Михайлова за периода 1952-1959 г.

По повод развитието на града в средата на 20-и век, кметът Табаков пише:

„Много от хората идват за малко тук, но остават за цял живот. Тук се раждат децата и внуците им. В живота на града и на по-големите селища постепенно навлизат елементите на новите бит и култура. Бавно, с доста съпротива, Кърджали и Кърджалийски окръг започват да се развиват по законите на светското образование и култура и да се европеизират“.

Мария Калоянова, 24rodopi.com

На снимките:

-Откриването на ОЦЗ;

-Градският народен съвет