Паркът в есенен режим. Няколко пенсионери са насядали на по два метра едни от други и обсъждат политиката на Байдън. Още един пример как мисълта на кърджалийци отдавна е напуснала пределите на страната. Обикаля земното кълбо за минути, не като героя на Жул Верн.
Двама малчугани карат велосипеди около кръговото в центъра на парка.
Гледам радостта на кучето и детето край езерцето. Слушам Васил Петров на телефона на фона на угасващата природа в най-красивите й краски. Няма по-хубаво от меланхолията на есента.
Замислих как само преди повече от година това бе забранено. И се усмихнах. За безпределността на човешката глупост. Която сама поставя бариери на живота.
слушам Васил Петров звучи направо извънземно за Кърджали но иначе е страхотно
ОтговорИзтриванеСтрахотен парк ,но занемарен като много други неща които зависят от общината.
ОтговорИзтриване