Футбол и семки от баирите: Хайде „Арда“, ех „Родопа“, само „Левски“!

Родният футбол, размисли и страсти. Вафлички и храсти и тем подобни. Баничка с боза.

„Ако не дойде за мача баничарят, край-няма как да съберем 11 души. Бе кой говори за резерви, такива няма“.

Думи на треньор на аматьорски отбор от окръжните групи. Тоест, много е зле положението. Иначе, още одумват Боби Михайлов след вота за президент на футболната централа. Повече дори от времето, когато хвана дузпата на мексиканеца Марселино Бернал и проправи пътя на националния отбор към четвъртото място на Световното в Щатите.

 

Футбол за семкаджии

 От тогава изминаха десетилетия. Футболът пропадаше. Докато достигна нивото на ромски оркестър в кръчма, който свири виенски валс.

Шок и ужас.

Спортът се превърна в битка на гладиатори, но извън терена, и люпене на семки. Всенародно псуване и пропаднали надежди.

 

„Родопа“

 Четири сезона „Родопа“-Смолян успя да се задържи в А група. Един връх на треньора Войн Войнов. Войнска чест и добра игра. После… знаете.

Побеждава кой ли не, но по-късно започват слуховете за продадени мачове.

Тъжно.

 

„Арда“

 Пети сезон от началото на най-успешния проект за клуба. Ренесанс на футбола в Кърджали. Победоносен марш от окръжната, през Трета, Втора, та чак-трети сезон в Първа лига. Финал за Купата на България, дори участие в евротурнирите.

Кой би повярвал?

След това-мъка. За жалост това е може би един от последните сезони за клуба на най-високото ниво на смешния ни футбол. Еуфорията спадна, както и други работи (нищо общо със спорта) и всеки усеща накъде води този път. Дори децата разбраха, че всичко е пари. Който видял, видял. Идват пак времената на лютеницата, май?

Поне така тълкуват случващото се феновете. Пък те никога не грешат. Знаят и 2, и 200.

Този мач са го играли.

 

Рудозем

 Палас. Някаква отломка от миналото. Тим, който трябваше да се възроди. Та „Валенсия“ ли не беше, та какво ли не… Не се получи. Президент-духовник. Амбиции-големи, като баирите на планината. Изпълнение-засега никакво.

 

Джебел

 Лъч надежда за малкия и скромен отбор, съставен от местни момчета. Ситуация-„Дано се съберем 11, че да има мач“.

Да, ама бият. Първи в класирането на Междуобластната група. Спечелят ли я, ще играят бараж за влизане в Трета лига. Пък там-каквото сабя покаже.

 

„Левски“

 Крумовградският „Левски 2005“ тръгна по пътя на „Родопа“ и „Арда“. „Синьо-жълтите“ играят футбол за радост на стотици при всеки домакински мач. „Кеф ми е, бе, кеф! Какво се случваше преди в този град-нищо. От събота до събота живея. През седмица, де. Нямам възможност да пътувам“, казва крумовградчанин. На всеки мач на местния тим е. Не ходи на гостуванията, но пак се води „истински фен“.

В „златния град“ клубът има „златен спонсор“. Всички помагат и съботата е малък празник. Истински футбол. Правен от ентусиасти за ентусиасти.

Красиво е. Сякаш още романтиката в този спорт властва над големите пари, които разсипаха всичко.

В малкия град може да има спорт. Но трябва да е правен от сърце.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com