Море, мрем си като мухи… Не „короната“, животът е страшен

На финала сме на едно уникално преброяване на населението. Стартира с месеци по-късно от планираното. С фалстарт. Нещо все не ни работи на нас. Бели, черни хакери, като не го полееш с менче, май не става. Такива сме си. Като в приказката „Клан, клан, недоклан“. Все такован, такован, недотакован и правен, правен, недоправен.

Както и да е.

И дни преди финала се оказва, че били преброени пет милиона и малко. Това било близо 75 на сто от населението. Как пък като сме в момент на броене се изкараха проценти от общото? То общото още не е ясно.

Някакви тъмни балкански тъмнотии. Като при всичко случващо се. 

 

Най-слабо

 В дъното на класациите. В Родопите сме свикнали. Последни сред последните в Европа. Та и при голямото смятане на къщи и хора в тях. Ами, някои не отваряли вратите. Ми, няма ги. Апартаменти били празни. Ами, няма ги хората. Толкова народ избяга, че какво се чудите. Останаха старците, за да разказват спомени за едно време, за традиции и прочие. Ама на кого? В една родопска община отчетоха едва няколко новородени деца в рамките на година, на пръстите на едната ръка. Цяла община-няколко деца. Как звучи?

Тъжно.

Преброяването в Родопите се движило зле, малко проценти. Ами, ако просто толкова хора са останали, както и в цялата страна?

Защо избягаха?!

 

Коронавирус и погребения

 217 408 души са починали в страната за последните 21 месеца, около 21 000 от тях са били носители на коронавирусна инфекция.

124 735 нашенци са напуснали този свят през пандемичната 2020-та. За 36 седмици на тази година техният броя е 92 673, сочат данните на Националната статистика за м.г. и към края на септември на настоящата.

Общо 4397 души в областите Кърджали и Смолян са починали по данни на статистиката през миналата година.

За 18 месеца пандемия, споминалите се с Ковид-19 в страната са малко над 21 000 души, пък отбелязва Единният информационен портал.

Смъртността от коронавирус е 9,31 на сто от общата за страната.

 

Бягство и смърт, бягство заради обреченост

 С други думи-на 21 000 починали от ужасяващия вирус, то 200 000 умират от всичко останало. За две години. Стойностите са що-годе еднакви при всяка. Тоест за десет лета сме загубили 1 100 000 нашенци. През точно такъв период от време се прави всенародното броене на населението. За същите две петилетки страната напускат хиляди други. И по-страшното-млади хора. Тръгнали по модела на родителите си.

Излишно е да споменаваме причините. Те са известни на всички. Изпитвани от всеки джоб, свиващи всяко сърце.

Те са в миналото, настоящето, и по-жалко-в бъдещето.

Защото, поне към момента, „взорът друга надежда не види“.

Политика, партийни книжки, „наши и ваши“. Този модел на дворци и колиби вече е ненавистен. Повече от пагубен.

Късно е за рестарт. Корабът потъва, а на сигнала за спасение на душите няма кой да отговори.

Спасението е дело на самите нас.

Гланцираните плакати с доволно ухилени физиономии са отживелица от времената на тарикатите. Настанали са други времена. И те не искат усмивки. Друго трябва.

Тоягата става. Както за защита, така и за изкачване на баирите. Не „короната“, животът е страшен. Но и той може да се промени.

Всеки сам решава как.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com