ВИДЕО репортаж: Залезът над една планина: 1964 – пълно Родилно, 2021 – пълно „мъртвило“

Мария Калоянова, 24rodopi.com/TV/Регион

Родилното отделение в Кърджали през 1964 година. Много легла, пълни с новородени. Спомен от времето, когато родопският град се е разраствал и са се раждали деца, много повече отколкото сега. За сравнение, по онова време в България на бял свят са се появявали около 140 000 бебета, за разлика от сега, когато броят им е доста по-малък - под 60 000, основно в столицата и големите градове. 

По правило естественият прираст е положителен, когато ражданията са повече от смъртните случаи. Е, у нас е точно обратното, той е отрицателен. А класацията в световен мащаб по този показател ни отрежда 225-о място. 

Топим се, и това е тъжната истина. И то с бързи темпове.

Висока смъртност, малко раждания, голяма емиграция.

До новия век – 700 000 избягали, а след това…

Според доклад на Европейската комисия, до началото на новия век между 600 000 и 700 000 души са напуснали България, главно в посока Германия, САЩ и други страни от Западна Европа. 

Процесът продължава интензивно и след това. В района на област Кърджали той е особено осезаем, най-вече в малките населени места. Цели села почти обезлюдяха, а в други вече няма живот. Годините на преход, отразили се върху икономическото и социално развитие на страната, принудиха хиляди да потърсят препитание и по-добър живот извън пределите на държавата. Огромна част от хората в трудоспособна възраст напускат, огромна част от хората в детеродна възраст ги няма. 

Ами кой да ражда деца? Няма кой. 

Кой да работи? Няма кой.

В над 460 села в област Кърджали темповете на обезлюдяване са доста интензивни. По последни данни в региона има 11 населени места без жители, а в 28 населението е едноцифрен брой. 

В община Ардино например, която е една от най-засегнатите от тежката демографска ситуация, от над 50 села, в близо 30 има жители под 100 души, а в около 15 – под 10. Подобно е положението и в други села в различните общините. Встрани от официалните цифри, действителността е още по-стряскаща, тъй като реално в тези населени места живеят много по-малко и предимно възрастни хора. След някоя и друга година и те ще влязат в графата - „мъртви села“.

„В ГДР-то, Дания…“

„Има чат-пат, пет-шест млади, други няма. Младите са във вътрешността, в ГДР-то, Дания, Франция. Само пенсионери останахме тук“, разказва Мюмюнали Дурмуш от село Дъждовница.

Не е по-различно и в Пъдарци. „Ти, като гледаш, къщи има, но само по един човек вътре. Предимно са пенсионери. Работещите са четири семейства. Други в селото няма. Младите са във вътрешността, 90% са в чужбина“, твърди там Мюмюн Рюстем.

Една от най-тъжните гледки са останките на зловещо опустелите и полупорутени сгради на училищата. Някога приютявали деца, днес те стърчат страшно самотни насред тихите села…

„Тук, по мое време, имаше много деца. Училището се построи през 1982 година. Имаше някъде 120-130 ученици. Имахме млечни кухни. По-нагоре имахме и Целодневна детска градина, после и тук се построи. А сега нищо“, разказва с огорчение Емил Кьосев, бивш кмет на кирковското село Шумнатица. 

В годините лека-полека хората в трудоспособна възраст напуснаха родните си места. Отлетяха като птиците, но за разлика от тях, някои вече не се върнаха. Изтеглиха и децата си, оставайки там за постоянно. 

А гъмжащите някога градове и села ставаха все по-пусти и тихи…

Действителност, за която всеки говори, факти, които всеки съобщава, но сякаш не осъзнава, че финалът е съвсем близо.

Мерки така и не се вземат, а времето върви, лети, не спира…/24rodopi