Асим Адемов, евродепутат от ГЕРБ: България губи животи и безценно време

-Г-н Адемов, като евродепутат Вие имате пряк поглед върху това как останалите европейски страни излизат от пандемията. Къде стои България на техен фон и как се развива през изтеклата година?

-Не беше толкова отдавна началото на пандемията, че да не помним първоначалната паника в на практика всички европейски страни. Затворихме границите си и всеки се опита да се спасява поединично. По това време нямаше ваксини, нямаше единен протокол за лечение, нямаше достатъчно информация как се разпространява вирусът. Пробваха се различни медикаменти, понякога споровете около ефективността им се прехвърляха от полето на науката в полето на политиката. Само в рамките на няколко месеца осъзнахме, че единственият ни шанс да излезем от огромната криза, е солидарността. Трескавият обмен на опит между лекари и учени от различни страни започна да помага за изясняване на някои основни характеристики на заболяването. И когато дойде добрата новина за създаването на първите ваксини, Европейският съюз солидарно започна преговори с производителите. Благодарение на правителството на ГЕРБ, България си осигури достатъчно ваксини от всички одобрени от ЕС видове. Осигури се добра инфраструктура и ваксинационната кампания потръгна. Имахме по 30 – 40 000 ваксинирани на ден. За съжаление, някои политици и политически сили, а и някои медии, решиха, че щом са против ГЕРБ, трябва да са и против ваксинирането. Решиха, че мерките против ковид са нещо „герберско“, което трябва да бъде „изчегъртано“. За съжаление, един от тези политици беше президентът Радев, който на моменти даже изобщо отричаше съществуването на вируса. За съжаление, след края на мандата на ГЕРБ, Радев получи еднолична власт. Сякаш напук на всички дотогавашни усилия, той си назначи за здравен министър един отявлен антиваксър с отнети лекарски права. Разпусна се Националният оперативен щаб, започна „чегъртането“ на лекари от първите редици на борбата с пандемията. Радев приветства хората, които миналото лято горяха маски на протестите и издигаха портрета на Мангъров. Резултата го виждаме. Докато останалите страни-членки с по над 70% ваксинирани се връщат към нормалността, ние имаме черни рекорди по заболеваемост и смъртност. Съсипват се човешки животи, както и шансовете за подем в най-тежко ударените сектори на икономиката, като туризма. И това, разбира се, трябва да тежи на съвестта именно на Радев и Кацаров.

 

-България закъсня много с представянето на своя План за възстановяване и развитие в Брюксел. Какво е новото в преработения от служебното правителство план и как ще ни се отрази закъснението?

-Закъснението ни се отразява доста неприятно. Останалите страни вече получават проценти от тези средства, които са от изключително значение във времена на криза. Планът се политизира, както това стана и с ваксинацията. Вместо да усвояваме свежи средства, вместо да се възползваме от безвъзмездна помощ, ние през седмица теглим кредити. Трудно обяснимо е защо загубиха толкова ценно време. Първото служебно правителство твърдеше, че не иска да внася плана без одобрение от Народното събрание. След два провалени парламента, второто служебно все пак го внесе, без общественото обсъждане и прозрачност, които обещаваха. Внесеният в крайна сметка план не се различава кардинално от предложението на ГЕРБ, така че нищо не оправдава забавянето. Нанесените промени са по-скоро в ущърб на някои сектори, както и на здравия разум. Два примера. В плана на Борисов беше залегнало продължаване на безплатното саниране. Сега ще се изисква съфинансиране от собствениците, което ще стопира процеса в условия на тежка енергийна криза и скок на цените на тока. Вместо да търсим начин да намалим сметките на хората чрез повишаване на енергийната ефективност, ние ще ги оставим да плащат повече. Друго – сериозно ощетени са земеделците заради орязани средства за развитие на напоителните системи. Как да правим конкурентоспособно земеделие без осъвременяване на поливните съоръжения?

 

-Последната година България е страна в постоянни избори. Има ли това отражение върху доверието към нас на останалите европейски държави?

-Разбира се, че малко странно ни гледат нашите партньори – три парламентарни избора в една година. Очевидно е, че България има сериозни вътрешнополитически проблеми. В Европа усещат липсата на предвидим партньор, с когото да разговарят. В момент, когато се дебатират изключително важни теми за бъдещето – зелената сделка, върховенството на закона, ние нямаме лидер със стратегическо мислене. Не само да заяви национално отговорна позиция, но и да я отстои. В този преломен момент ние сме без глас. На последния съвет, например, се видя ясно пълната неадекватност на Радев. Вместо да говори за бъдещето на нашите топлоцентрали, той ни в клин, ни в ръкав, отново поиска отмяна на санкциите срещу Русия.

 

-Кой е най-добрият сценарий за България след тези поредни избори?

-Най-добрият сценарий е след 14 ноември да имаме стабилно правителство. За мен, то трябва да се сформира около ГЕРБ. Така наречените партии на протеста ясно доказаха своята несъстоятелност. И най-важното е да имаме нов президент, и това да е проф. Анастас Герджиков. Имаме нужда от президент, който няма да размахва юмрук и да вика „вън“ на партия със стотици хиляди избиратели, а ще събере около себе си всички, които имат желание и родолюбие да търсят решения. Такъв човек е проф. Герджиков.

Купуването и продаването на гласове е престъпление