Виртуален свят за идиотите, които ги е страх да живеят

„Нет и фейс“ замени „Хляб и зрелища“

 

Без телефон си загубен, без интернет-още повече. С устройство дори и в кенефа. Сутрешно освобождаване през всички изходни точки. Нивото на развитие вече е „Дори без пет лева в джоба, ама с джиесем за поне хилядарка“. Всичко живо с дигитален придатък в ръката. Може да се забравят маратонките преди излизане, но телефонът-никога.

Цивилизационен избор.

Става нашенецът, едното око залепнало, другото едва определя посоката. Краката се влачат. Главата е загубила представа за болшинството букви в азбуката. Премлясва и бърше залепнала слюнка от устата. Мъчи се да рече нещо, но в 6 и нещо излиза просто „Ммм, лла, ва“, някакво друго сумтене. Следва прозявка и почти отлепване на другия клепач. Сядане на тоалетната чиния и… дзверене в телефона.

Напъва да хлъзне обработените непотребности за организма, а през това време пръстите вече шарят по екрана. Гледа кой какво е споделил във фейсбук. Къде се е налял, къде е целувал, плюл, бърсал, откъде какво е откраднал като чужда мисъл, че да го сподели с умиление.

 

Напъваш и зяпаш

 

Невероятно! Напъва и зяпа вече с пробуден и прехласнат поглед. Гледа рози и поредното изплагиатствано послание за ЧРД, докато ноздрите се изпълват с метаморфозата на снощната манджа. И започва да търси също някое послание, за да зарадва именик, рожденик, леля, стринка, бивше гадже, авер с нещо за многократна употреба от каталога „Аз съм робот, едно пожелание не мога да измисля“.

И като изходи ходенето, продължава. Цял ден в мрежите на „прозореца за света“. Фейсбуци-мейсбуци, групи, клипчета, простотийки на кило, пак буци и така до заспиване. До следващото изхождане и нечленоразделните звуци в опит да се влезе в социалните мрежи.

Кеф, хем няма никого, хем всичко виждаш и всеки те гледа. Брях, възход в развитието, ти да видиш!

 

„От сега нататък ще бъдем предимно посветени на метавселената, а не на Facebook“

 

Тъй рече Заратустра. Тъй де, Зукърбърг. Ницше е пленен от идеята за Свръхчовека, но онова чудо Марк ще пленява другояче. Колкото по-загубени хора, толкова по-добре за компанията. Тя пък променя името си на Мета. Ще преминава към нова компютърна платформа, фокусирана върху виртуалната реалност.

Вечеря за глупаци. След абстиненцията „фейс, лайк, хейт“, сега човекът Марк ще си прави паралелна реалност, един друг свят.

Когато се натрупа определено количество мангизи и хората изтрещяват. Този ще си създава своя си вселена. По-страшното е, че милиони загубеняци с неособено еректирал личен живот ще му се вържат и ще заживеят в нея.

Скоро времената на телефона в кенефа и зяпане от утрин до здрач ще са отживелица. Зукърбъргът ще прати тоалетната чиния, където си пожелаете. Ще има цайси за зяпане и всичко както си му е редът. Които ги е страх да живеят истински, ще слагат очилата и ще ходят из джунгли и савани с колегите от офиса и с аверите от другия край на света…

 

Шахта за емоции

 

Фейсбук бунтари колкото си искаш. Смелчаци, аслани, тигри и пантери. Разбирачи от всичко пък-е-хей.

Като трябва нещо да се стори наистина-не ги търси. Къде е четата? Ами, във фейса!

Въстания за правда с подобни серящи с телефони, няма как. А там са такива Райни Княгини и Крали Марковци, не е за разправяне. Докато не се срине мрежата. Почват мислите за самоубийство.

Социалните пеперудохващачки се превърнаха в шахта. Отходен канал за емоциите. Канализират чувствата и ги жигосват с хейт, лайк и други тъпи чуждици. Действат успокоително. Празниш се по темата и лягаш спокойно.

 

Meta(стази)

 

Да видите с Метавселената какво ще стане. Няма да излезете и от кенефа. Това е и целта. Римското „Хляб и зрелища“ вече е „Нет и фейс“. За да не мислите за други глупости. За какво са ви приятели? Имате си профил, мета нещо си, обикаляйте, търсете, другарувайте. Дори и цял ден да серете. На по-високо ниво на разработката може и краката от стоежа да не се схващат.

Фейсбук се превърна в отходен канал за човешки емоции, а това Мета направо ще пусне водата в кенефа.

 

***

Дотук с хумора. Когато големите мангизлии се помислят за божества, работата вече е в киреча. Единият не спира да говори за вирусни пандемии и едва ли не е единствен спасител с идеите си (и ваксините на щерка си), другият пък вече собствени светове създава.

Май отново ви е страх да живеете истински? Страх ви е от живота. Защото всичко друго е измама. Шарена и прелъстяваща. Кенефът и миризмата няма как да се пренесат с гуреливите ви очи на другия край на света, където танцуват голи туземки край колибите. Все ще трябва да излезете от тая тоалетна. И друг може да има нужда.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com