Последната вечеря на… Осъдените поискаха цигари и алкохол

В родните училища се отбелязва какво ли не. От Деня на розовата фланелка, през усмивката, Хелоуин, разни други маскирани празници от западния свят. Ако имаше ден на къдравата коса, и това щеше да влезе в програмата. Пълно запълване с де що има из света, в чиято посока залязва слънцето спрямо нашите ширини. Някаква надпревара между школата, да се блесне с маскаради. На един празник на тиквата родопски ученици дори се бяха дигизирали като… ъндърграунд от 90-те години. С едни бухалки, палки, маски на банкови обирджии. Дежа вю от западно-промишления комплекс за ценности в самата му зора на разбиранията за модел на съществуване.

И всички доволни, нахилени, хем персонал, хем ученици.

Рапорти и рекети. Дадени и приети. Настройка в честотата на „Свободна Европа“ в контекста на родното разбиране за свободни дисциплини в поведението.

Жалка картина.                                  

Честват какво ли не. В Световния ден срещу цигарите, едни турили пафкащата кукла Сю из школата. Щяла да показва колко катран се трупа в дробовете. Изкуствена мадама с цигара в уста. Изкушаваща перверзотия.

Други пък направили уборка в училищния двор. Събрали сума фасове и рекли „Спрете ги тия цигари, давайте си парите за благотворителност“.

То, хубаво, ама, фасовете в двора бабичките от съседните на училището блокове ли ги нахвърляха?! Да им се чуди човек.

Колкото повече деградира обществото, толкова повече лицемерни кампании и чествания си спретва. Някаква ярка загуба на разсъдък.

„Един как го набиха в тоалетната. Другите празнуваха Деня на розовата фланелка. Яко беше, от празнуване никой не се намеси“, споделя един тийнейджър с блеснал от възторг поглед. Сеирджийски настроен. Идвал в даскалото, за да закуси и да отбие номера, дума.

Това за розовото е някаква новоизлюпена ценност. Пръкнала се отвъд океана. Някакво хлапе отишло на първия учебен ден с такъв цвят фланелка, а го спукали от шеги. На другия ден по-големите също се появили с розово, че да му влезнат в положение. Та от там. Сега всяка година ни го сервират и из нашите школа. Малко хореография, снимки, пък после… събирай фасове по двора.

Лицемерие, маски, розова глазура на лайното, сервирано като торта.

И масови аплодисменти.

 

Хепи ли си, народе?

 Преди време бе направена една анонимна анкета в родопски град. Сред ученици. За употреба на алкохол и дрога. Шокиращи отговори в нея. Пък колко процента вземали наркотици, а пък колко се наливали по партита. Един келеш дори рекъл, че праскал по 11 бири на ден.

След анализа, спряха с подобни изследвания.

Друго си е с нахилени физиономии за деня на слънцето, луната, съдраните гащи и какво ли още не.

Хепи ли си, народе? Или възроден? Вървим към светли бъднини или към ОК?

Мощната просвета ще се превърне в „имаш ли интернет, че моят свърши, а децата домашнички, такова, имат?“.

Лично вече е пърсънъл, среща е мийтинг, отбор-тийм. „Нека да шерваме някакви идеи“, апел при интервю за работа.

В кондиция ли сте? А децата ви също хепи ли са?

Едно голямо хепи, което да ни превърне от „драсни-пални-клечица“ в „бългериън стейт“.

Изпразнувахме близо 300 години от рождението на Паисий Хилендарски.

Е, и?

Някакви хлапета се хвалят, че пиели по 11 бири на калпак докато си „праскат чата“ по телефоните. Паисий може ли го?!

Иначе „народността не пада“. Е, щом гълтаме по толкова, как иначе?

„Напред! Науката е слънце, което във душите грей!“. Ама когато е онлайн е още по-куул.

Нали?

А вече 6 без десет е, хайде да…

 

Ефектът на неграмотника с 2,6 промила

 Промили и дрога удрят винаги в най-слабото място. Някои в краката, други предимно в главата.

Шокираща история за падение…

Той е слабо образован. Училището не е било приоритет. Живее както намери за добре. Работи като охрана в земеделска кооперация.

Пристига нова съседка в селото. Пенсионерка, трудно подвижна. Мъжът започва да й помага. Цепи дърва на жената, тя пък го кани да обядват заедно. Постепенно се влюбил в по-възрастната дама. Друг съселянин обаче съдействал като водил съседката на пазар с автомобила си.

Започва ревност. Преди това алкохолна зависимост. Пиене и любов. Един ден едното достига 2,26 промила в организма. Дамата на сърцето пак е до магазина с „другия“. Влюбеният решава просто да… ги убие и двамата. Грабва ножа и ги причаква да се върнат. Сменя катинара на вратата към двора, за да не може тя да се прибере. След като се връща ревнивецът напада. С пияния си мозък действа хладнокръвно. Пробожда я с ножа в лицето, а след това в гърба. Догонва и съселянина си и го ръга пет пъти в крака.

„Действах от ревност!“, признава по-късно пред съда.

Присъдата? 12 години затвор е, но тя в случая няма значение. Произнесена е над цялото общество. Защото тези истории изобилстват. Те не се „празнуват“, отбелязват. Може би трябва. Не като пример, а като ужасно предупреждение. Помислете. Няма нищо розово в дъното на блатото. С каквито и цветове да си го украсявате.

Има разлика в ефекта от промилите и коефициента на интелигентност, пък, ако щете, дори в нивото на дипломата.

 

Бъдеще в буркани

 Хлапета се мислят за гангстери. Шамар, делящ живота от смъртта. Скарлапутници, които искат бързи пари, гледали доста кино в живота си.

Продават дрога из родопските градове. Крият наркотици в буркани. Един дори в двора на училище. Закопчали го, докато си вади „зимнината“ изпод храсти край оградата на школото. „Туршия“ за наивници, които си мислят, че в затвора „сватбите“ са само по екшън американските филми. Издухват мозъците си, а после ще издухат и честта си. Такова духане ще падне, че ще настинат.

Качулката на главата не спасява от бягство разсъдъка.

Бъдеще в буркани. Хип-хоп заглавие на голямото тропане в живота. А на кастинга се котират най-вече будалите.

Псевдосмелчаците на улицата се продават най-много из въшлясалите дюшеци на реалността.

Идея! Ден на затворническата любов! Да се празнува като превантивна мярка из школата. Така и така отбелязват какви ли не идиотизми. Поне някой кандидат-гангстер с акне вземе, че се замисли.

 

Какво остана…

 Едни цигари и един алкохол останаха. На един изтерзан от всякакви вампири народ. Пиене и пушене. Последните пари се дават за тези наслади за съзнанието. Изнасилвано и унищожено. Жалкото оскотяване на цял един народ, обезверяван в продължение на над 30 години. За радост на едни измекяри, които продължават да се наслаждават на стореното. Целенасочено съсипвано образование, издигане в култ на всякакви простаци, ихтибари пред еднокнижни политици, чието единствено изречение е от сорта „Добре ли еее…“, говорейки за отпуснатите смешни кинти за бабите и дядовците на тези същите, изтерзаните, техните деца и т.н. генетични подробности.

„Добре ли ееее?!“.

Как го чувствате? Препикани ценности, доволство от смяната на една улична лампа и цяла прокламация за стореното. Сякаш чудо! Сякаш неземно чудо станало, че закърпили едни дупки! Сякаш всите трябва да рекат: Хвала, вам, в небесата!

В това е превърнат един народ, съставен от българи, турци, цигани, арменци и, и…

Да благославя палачите на собственото си бъдеще.

Да поиска като последна вечеря преди екзекуцията просто… цигари и алкохол.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Предизборен концерт отпреди 12 години

-На това място бе обезглавена възрастна жена, чешмата е в нейна памет. През това време обществото чества розови фланелки

-Обичайна гледка на прибиране от школото. В Третия свят е така