Прощаване с моята духовна сестра и приятелка Хабибе Ахмедова

       /Реквием/

Христина Вълчева, Германия

Не мога и не искам да повярвам, че вече те няма. Ти, златен лист, откъснат от дървото живот! Ти, моя духовна сестра и приятелка !!! Лъчезарна и светла !!! Спомням си последния разговор преди няколко дни с теб от Бърно. Пътувахме за Хамбург. Обадих ти се, за да облека с надежда и обич твоите думи, за да те защитя от безвремието и от смъртта. Не исках да да те деля с никого от тях. Искаше ми се да вярвам, че това е един лош сън, който скоро ще отмине...

Колко топли и сърдечни бяха срещите ми с теб! Помня една от тях, в кафенето на Театъра. Подарих ти роза и шоколадово удоволствие. Беше с внучката си, ученичка в езиковата гимназия, твоята гордост. Сияеше . Сърцето ти бе щастливо. Усещах тези вибрации на вътрешна радост и гордост. Лицето ти грееше в усмивка. Ние, двете с теб, дъщерите на Родопа, напук на всякакви предразсъдъци и различия, бяхме сестри и усещахме вибрациите на доброто и духовното в нас. То ни извисяваше. Затова ти бе винаги на моите духовни празници - книгите ми...Помня едно твое изказване през 2018 г., когато представях 3-та си поетична книга "Родопа, люлка за сърцето ми". Смело и доброжелателно изказване, изпълнено с обич и красота. Каквато е душата ти, чиста и светла! Тогава ти ме нарече дъщерята на Родопа: "Господ да просветлява душата и сърцето на Христина Въчева, дъщерята на Родопа, по пътя на Словото!" Не мога да забравя тази светла енергия, която струеше от теб към мен. Бях силно впечатлена от твоето прозрение! Това отвори нова поетична врата в мен, роди се стихотворението ми "Дъщерята на Родопа". Посвещавам го на теб, скъпа ми приятелко! Защото и ти си дъщеря на Родопа, сътворила талантливи стихове, влюбена в нейната магия.

ПОКЛОН ПРЕД ТЕБ, ЧАРОВНИЦЕ НА ДУХА !!!

ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА ПО ПЪТЯ ТИ КЪМ ВЕЧНОСТТА !!!

Послеслов: Предлагам на кмета на град Кърджали да се учреди литературна ежегодна награда за поезия на името на Хабибе Ахмедова, като за целта се осигурят средства за комисия, оценяваща литературните творби и съответни награди за получилите първо, второ и трето място произведения.

 

ДЪЩЕРЯТА НА РОДОПА

посвещавам на моята духовна сестра  и творец Хабибе Ахмедова

 

Пространства чужди и пътища далечни

улавят сетивата ми антени

и други ветрове ме брулят,

пресичат грохотно деня ми.

Очите на пет континента се взират,

задъхано в мен,

непознати препускат чуждоезичните

думи, разсипани в смях и вик на дете,

времето гонят в шеметен бяг.

Във този век, бетонен,

сърцето ми в носталгия плаче,

далече, остана земята ми

българска, свидна.

Ала затворя ли очи, отново виждам Теб.

Родопа ! – коприненозелена твойта плът

ме гали, зазвучава Орфеева песен.

Ехти планината в гласа

на девойка със сребърни пафти

и риза кенарена, по-бяла от сняг,

и възкръсват юнаци в Балкана

със пушни бойлии и с лъвските знаци...

и с Дельо войвода стигам отново

звездите...

Където и да ида,

ще си остана влюбена

във къщи белолики,

от твоето слънце огрени,

във чанове медни, бакърени,

в дъха на цветни поляни,

посипани с лайка и здравец,

със мащерка, нежно набрани...

 

Родопа, сърцето ми

при твоите звезди остана!

Христина Вълчева

 

24rodopi.com