Дали в мазето или в пентхауса: Щастие в пълни джобове с „мъртъвци“

Индия е интересна държава. Древност и високи технологии. Води се като една от най-„чистите“ демокрации. И като такава-прогнозите са, че до няколко години ще разполага с 1 000 000 милионери. Това обаче бе преди кризата. В същото време около 750 млн. души там трябва да се препитават с по около евро и половина на ден. Едни пируват, други гладуват.

Поглед у дома. „Тъмна Индия“. Свръхпроизводство на кризи, крадене до дупка, дупки навсякъде. Къде ли не е пипано? Пълнене на джобове и долапи, а в същото време от години първи по смъртност, бедност, меланхолия. Както и по корупция. Майката на преждеизброените. Чедата й пълнеят до пръсване. И все някой друг виновен. Баща няма. Изнасилвана периодично имитация на демокрация. Препредавана за раята като неразбрана любов между хлапета а ла индийска сапунка. Само дето белезите остават. Таковане доживот.

И на щастливия от европейското си бъдеще балкански индиец му остава само да… стене.

Класация на ухилените

Финландия е номер едно по щастливи хора в Европа. Там ги слага класация за разбирането за подобен род чувства. Няколко са критериите-здравеопазване, стандарт, ала-бала и още нещо си.

Скандинавската държава доскоро оглавяваше и челото в Европа по брой самоубийства. Да им се начуди човек на тия щастливци?! Алкохолът в земята на ледовете е в параметри 100 евро за бутилка водка. Ако щеш. Причина-пиячката води до още по-големи депресии и за без това депресираните от липсата на слънце финландци и ще настане много смърт.

Така е, всеки с дертовете си. Тук хора се хвърлят от терасите заради недоимък и здравни проблеми, там-заради студ и скъпа водка. Едните обаче умират „щастливи“, другите-те си знаят.

България била на някое си място в класацията „Ухилени физиономии“. Пред нас са сърби и гърци. В дъното пък са хората в Турция. Лирата пада, Ердоган го удари на настроения и не се чувстват особено щастливи поданиците на новия султан.

Селяндурът прави „хепи“ цялото село

Настъпва, настъпва газта. Той бърза. Изчислил е точното време. В 12 на обяд ще завърти гумите на колата си, втора ръка, на мегдана в селото. Завърналият се от чужбина селяндур ще ослепи с блясъка на тенекиите своите, дето го мислеха за неудачник. Ще слезе потен, но с властващ поглед и без думи ще рече „Видяхте ли?!“.

И така стрелката показва 160 километра в час. Спира завинаги точно на това деление. Гастарбайтърското „БМВ“ се е забило в дърво. Чуват се сирените на линейка и патрулка…

„Хепито“ се отлага.

То май и брат`чедът щеше да се прибира.

Тези били най-щастливите в България. Според тези, дето не излизат зад граница.

Пазарът на нещастните

Пазарен ден в едно родопско село. Народ колкото си искаш. Търговците мрънкат, че няма оборот. Хората недоволни-всичко е поскъпнало. Начумерени физиономии.

Калабалък на унилите лица, извадка от класацията за щастие. Попитани какво им липсва, отговорът е-пари.

Мангизите като осъзнаване на битието. Навред собственици на нискоинтелектуална собственост. Все са важни парите. Те определят щастието и нещастието.

Не подредбата на приоритетите. А най-важният е май семейството, нали?

В същото това село разказват за десетки загинали гурбетчии. Работещи до откат и починали при инциденти на работните места. После роднините да му мислят как да връщат телата.

Жажда за пари, накрая все едно и също

И като се замислим за ежедневието на нашенци. То не е по-различно от това на крайния продукт на стремленията им. Тоест, зависи от мястото и питиетата. Богаташите го правят със скъпа марка в ръце и с хубав изглед, а бедняците на съвсем различни, странни места. Ефектът обаче е един и същ. Както и махмурлукът…

Съседи се събират в мазе, напиват се здравата, а после никой не помни как се е стигнало до рана по лицето и кръв навсякъде. Двамата авери така и не успели да дадат смислено обяснение на отзовали се на сигнал полицейски служители. В него се посочвало за наръган човек в близост до блок в родопски град. Пристигналите на място униформени заварили двама клатушкащи се мъже до панелната кооперация. Единият подпирал другия, чието лице било обляно в кръв, имал и прорезна рана.

Двамата обяснили, че се събрали в мазето, за да… пият. Раненият бил откаран в Спешна помощ, а собственикът на избата показал на полицаите мястото си за питеен отдих и вероятно-бягство от жените. В мазето имало маса, върху нея малко ножче, както и множество следи от кръв.

Имало и трети авер, но си тръгнал по-рано.

Такава е тя, нашенската, при липса на достатъчно мангизи. Мазето се оказва и кръчма, и убежище.

Същото правят и милионерите. Но както рекохме, на по-яки кътчета и с други питиета. Пък и мадами за антураж.

Жалките щения на душите, но осъществени с различни по размер средства.

Скотски живот и глупави постъпки

Пробойните в душевността пораждат и дупки в обществото. Странни решения, плод на недоимък, недообразованост и липса на всякакви стремления.

„Ало, пратете полиция, жена ми вдига шум с любовника си!“.

Това прозвучава 11 пъти в сигнал до спешния център 112. Мъж се е напил и звъни защото има някакво странно твърдение за съвест. Съпругата му била с друго „гадже“, пък той загрижен за спокойствието на комшиите.

Уникален случай в родопски град. Ревнивецът прекалил с чашките, завалял, но бил в друг квартал. Уж чул от съседи, че жена му правила купон за рождения си ден, компанията вдигала гюрултия в жилището. И той пратил полиция. Вместо себе си. Май все чашката е по-сладка.

Съпругата се втрещила като видяла униформените на вратата си. Разбира се, ни купон имало в следобеда, ни любовници. Само сълзи в очите на родопчанката, след като разбрала кой е подал сигнала.

Съпругът пък получил глоба от 2000 лева за разхождане нахалост на полицаи.

Бедният винаги плаща повече.

Ваксинирани по рождение

Едни ромки разправят как децата можели да светват крушки при допир с мястото, където били убодени при ваксинацията. АЕЦ-ът пасти да яде. С такива ваксини де що има народ щеше да си ги праска по 15 пъти. После сваля бушона и почва да отоплява сам. И да свети, пък и на комшията, тъп антиваксър, да дава ток. Ама няма.

Това са мечтите на бедняка. Съвременна приказка. Като за малката кибритопродавачка. Ама ваксинопродавачка. Надежди изпод тинята на битието. „То, гадно, гадно, ама да светнем, барем“.

Няма такива екстри.

Други са реалностите.

Като малката крушка в мазето, която осветява събраните край малката масичка пиячи. Чукат чашите и споделят мъдрости. Псуват и проклинат. Я някой ще пострада, я друг ще помисли, че през това време жена му вдига шум с любовника…

Какъв е изводът от всичко ли? Няма такъв. Всеки сам за себе си може да го направи.

Дали в мазата или в пентхауса, хората правят едно и също. И мислят за едно и също-за изобразително изкуство. За портрети на умрели хора, които са по различни по националност хартийки. По курса на деня. Джобове с мъртъвци.

Преценете кой е по-щастлив.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Горе и долу-пентхаус и мазето

-Парите все не стигат на пазара