Резултати и истини - „Мъртви души“ дори без Чичиков

24rodopi.com/Коментари

Чиновникът Чичиков върти по спиралата към дъното. Купува документите на починали селяни. За да се види един ден като голям помешчик.

„Мъртви души“. Гогол. 

Чичиков не е основна тема в романа. Едно забележително повествование докъде може да стигне едно човешко същество.

Чичиков е просто гид. Който отвежда читателите към ада на човещината. Среща се с хора, които и себе си могат да продадат. Купува от тях мъртви селяни. По документи.

Четвъртият обаче прави впечатление. Четвъртият, който също „продава души“. Това е Собакевич. Огромен и вечно ненаяден. Човек, който може да излапа два овена и прасе на обед. Алчен и лаком. Готов е на всичко, за да засити търбуха си.

В един момент Собакевич обаче има прозрение. Не е боледувал никога, дори гърло не го е боляло. Това не е добре. Значи, някъде там, в отвъдното ще патя, казва си богатирът.

Дори алчният гладник знае, че нещо не е наред и има възмездие.

Следващият персонаж е тоталният демон Плюшкин. Човек, който дори е изгубил пола си. Трупа имане, но всичко, до което се докосне, се разпада. Безмерната алчност, която унищожава. Домът му, замък, е като склад за вещи. Някои толкова стари, че са станали на пепел.

Да ви са познати подобни персонажи из нашенско? Едният все ненаяден, другият все трупа и до което се докосне се срива?!

Познахте.

Дори без Чичиков.