Преяждане и махмурлук оценят родното

24rodopi.com/Общество

Сбъркани сме! Бягаме, чужденци купуват в селата

Училището е за продан. Как звучи само? Не е единственото. Доста бяха „напазарувани“. Чужденци изкупиха сградите на затворени школа из селата в Родопите. Инвестираха в тях и ги превърнаха в свои домове. Старият лаф „Жилище като прогимназия“ в реалност.

Почти рухнали, затворени от години. Едно дете няма в населеното място. Тъжно битие в планината, харесвана от кого ли не.

 

„Училището се продава,

 ама няма купувачи, никой не го взема. Тук има много обезлюдени къщи, много са. Всички отиват в чужбина и остават къщите“.

Думите са на един родопчанин-един от малкото млади хора в село Пъдарци, който в началото на новата година също смята да замине за чужбина.

Селото се намира в един от най-живописните райони на Източните Родопи - над заливите  на язовир „Кърджали“, и до редица древни забележителности. Като много от селата в региона е почти обезлюдено. Старите, полупорутени къщи напомнят за живото минало, но и за мрачното бъдеще. Най-красноречивият пример се извисява в началото на селото - старото училище, на което от години виси табела „Продава се“.

 

Детството

 И разказва един човек, който само след дни ще напусна, за да се върне в един мегаполис, за да съжителства с няколко милиона души.

„Тук съм израснал. Заминах като бях на 32 години. Тегли ме родното, бащиното, дядовото. Това, което е създадено, не трябва да го рушим“, споделя мъжът от Истанбул.

На прага на истинската зима той все още ремонтира бащината си къща. После тръгва. За да се върне напролет и да продължи. Без него селото ще обезлюдее още повече.

Живот няма.

Но е край пътя за най-прекрасната част на язовира. Лъкатушещ, с целия набор от тегоби из родната ни инфраструктура-дупки, възтясно платно. А, край него се извисяват страховити скали. Аха да паднат, но не би.

 

Чужденците

 Минават и се спират. Питат местните дали се продават имоти в селото. Отговорът е „Не“. Никой не се разделя, но и никой не се връща. Въпросите задават швейцарци и норвежци, казват малцината местни.

Човек да се зачуди, има ли нещо сбъркано в нас? Ние бягаме, а онези от „оня“ свят искат да дойдат тук. Странна работа.

„Хората жадуват за природа, и ние също, живеем в многомилионен град, как няма да ни тегли насам“, обяснява родопчанин. Нашият разговор единствен нарушава тишината на това царство на мълчанието.

 

Какво се търси

 Питат и разпитват за имоти на село. Пандемията ги научи да ценят природата, както никога досега. Всеки иска да има нещо на село, където да избяга от тягостната реалност. Много от собствениците пък са побягнали от икономическата действителност още отпреди години.

 

Беседките

 По този начин малко от малко селата живват. Новодомците не ги е грижа особено за земята. Няма градини, не се отглежда нищо. Край беседките в дворовете се трупат торбичките от хипермаркетите, доставили продоволствието за поредния мохабет. Палят се скари, надува се музика и шумни компании пеят с цяло гърло репертоара на разни фолк диви.

Оценката на природата и родното върви с преяждане и махмурлук.

Напусналите пък бичат зад граница, за да сътворят някакъв собствен рай, пак на родното място.

Докато трае целият процес земите пустеят, къщите рухват, а чужденците питат.

Дори от Швейцария.

Да бе жив Алеко да види…