Хари надви Сергей, роди се Урсула и стана „ма`ам си…“

Капитализмът глътна комунизма и създаде неолиберализма или…

На едно семейство в Канада му отнемат детето. Защото то искало да си смени пола, а родителите били против. Съдът решава, правителството пък ще финансира операцията. Воплите на един баща са заглушени. Те не намират място в централните емисии. Едва няколко малки, независими медии от съседен САЩ, дават глас на болката. Но цялата държавна доктрина е срещу нея. Роб Хугланд е арестуван след репортажите, защото не е спазил съдебната заповед да мълчи за това, което се случва с дъщеря му. А то е, че правителството плаща операцията на едно момиче да се превърне в момче. Съдебните разпореждания затварят устите на всички медии в страната.

Извращенията на неолиберализма. Новият фашизъм, маскиран като пълна свобода. Която се налага насилствено…

 

Краят на Студената война

 Михаил Горбачов и Джордж Буш слагат край на Студената война. Двамата се срещат на кораб в бурните води на Средиземно море край Малта. 3 декември 1989 година. За няколко часа решават всичко. Горбачов отстъпва, дори е прекалено откровен за ситуацията в Съветския съюз пред доскорошния идеологически враг. Договарят се за намаляване на стратегическите оръжия и ненамеса от страна на разпадащия се СССР в съдбата на източноевропейските държави. Което пък развързва ръцете на САЩ да заеме удобно мястото на Съветите…

 

1917-началото на една утопия

 Имперска Русия търпи ужасяващите несгоди на войната. Бедност, нищета. С „бързия германски влак“ Ленин се прибира и вади страната от конфликта. Вкарва я в друг. Великата октомврийска революция. Която дори не е октомврийска. Гражданска война и създаване на Съветския съюз. Утопията на комунизма започва своя ход. Всички трябва да са равни и да черпят от благата на труда си. Пролетариите се обединяват. Из вестниците и пропагандата. Недоволните изчезват.

 

„Черният вторник“

 Епохата на джаза в другата част на света. Първата световна война не носи нужните поуки. Всичко е музика. Надежди в ноти.

До 29 октомври 1929-а година. Пада се вторник. Кръстен е „Черният“. Уолстрийт рухва. Крах на утопията. Започва Голямата депресия. В следващото десетилетие брутния вътрешен продукт пада до 15 на сто. Медународната търговия с 50 процента.

Милиони безработни, без каквато и да било надежда.

Кризата започва да отшумява след Втората световна война. Интересно.

Победителите винаги „вдигат акциите“.

 

Една победа с цената на нова война

 Победителите разделиха Европа и света на сфери на влияние и започна… новата война. Кръстена „студена“. Две утопии от двете страни на „желязната завеса“. Сблъсък на идеологии за управление и диктат над множеството. Мечтата на вождовете от зората на човечеството. Абсолютният контрол над масите. Зароден от древността. Първо с робите, чиито тела са притежание на господарите, после със земята, която им дава измамната свобода, а след това…

По-късно.

Затова и „божиите наместници“ се превръщат през вековете в диктатори над разума. Религията започва да се извращава по най-низък начин, за да установи контрол над „стадото“.

 

„От всекиго според възможностите, на всекиму според потребностите“

 Равенството и братството в постамента на новия „обществен договор“, наречен комунизъм. Всички са свободни, ама на думи. Свобода в обожанието на идеологията, а за инакомислещите-лагер.

Социалната идея трябваше да бъде земният рай за обикновения работник. Превърна се в ад. Тоталитаризъм, скрит зад маската на идеите на Маркс, Енгелс, Ленин.

Любов, проядена от сифилис. Всяка красота, докосната от човешките страсти, се превръща в гротеска. Опиянението от абсолютната власт не носи нищо добро. Все пак изпълнението на идеите е „дело человеческо“. А хората са до болка еднакви. Във всеки край на планетата.

 

Американската мечта

 Заложена още в Декларацията за независимост. По-късно придобила измеренията си, близки до идиотизъм. Утопията от Огледалния свят. Диаметрално различните държави, в които лъжите са едни и същи. Американската мечта имаше за цел да привлече де що има годно за работа и притежаващо качествен ум, за да построи твърдината на капитализма.

„За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава“-Ноам Чомски, американски философ и лингвист.

Изследванията му и истините за войната в Югославия и намесата на западния свят в нея все още са заглушавани и дразнят „силните“. Защото, когато „наш говори за лицемерието ни, не е добре“.

 

Кой победи?

 Кой победи в Студената война? На кого му пука. Американците?

Най-важното за руснаците след края на Втората световна война бе да създадат атомна бомба. Бяха уплашени от действията на съюзника САЩ в Япония. „Съвсем малко трябва да си помислиш, че можеш всичко и да се опиташ да покориш света, а ние сме изтощени от войната“. С този мотив Съветите започват скоростно разработване на ядрената програма. С цел-да изравнят силите. В природата всичко е поравно.

След като рухна СССР балансът бе нарушен и САЩ започна да налага демокрация с бомби, където си поиска.

 

Виетнам

 Преди това обаче малката държава Виетнам показа, че не в бомбите и напалма е силата. Десет години изсипване на тонове „демокрация“ доведе до унизително огорчение за Щатите в джунглите.

 

Афганистан

 Съветският съюз пък трябваше да понесе своя Виетнам. С тази мисъл СССР бе побутнат към инвазия в Афганистан. 10-годишна безсмислена война за Съветите. „Леко ги тласнахме към нея“, споделя години по-късно съветникът на тогавашния президент Джими Картър-Збигнев Бжежински.

Истината е, че преди това социалистическото правителство на афганите праща десетки молби към КПСС за военна помощ в гражданската война с муджехидините.

И така…

Докато романтиката на свободните бойци с автомати на рамо от един от епизодите на Рамбо не ги превърна в талибани, а САЩ и НАТО водиха 20-годишна, също така безсмислена война.

 

Никой да не се залъгва, че протестът в селското градче Х родило демокрацията

 Кой победи? Отново тъпия въпрос. И отново отговорът-на кого му пука.

Борбата между силите и идеологиите поражда единствено гняв и сълзи. И невиждан приход за оръжейната индустрия.

Войната в Афганистан фалира СССР и предопредели краха на Империята на комунизма. Вътрешните проблеми са толкова много, че няма как да се контролира и Източният блок. Това доведе „демокрацията“ в тази част на Европа. Не митингите и лозунгите, написани по тапети от студентското общежитие.

Никой да не се залъгва, че протестът в селското градче Х родило демокрацията. Без войната в Афганистан, дулата на танковете щяха да сочат към тапетаджиите на площада.

 

Битката за влияние

 Борбата за надмощие винаги се води на друга територия. И тя е само за едно-за идеологии. За контрол над масите, за пленяване на умовете. И за изтласкване на чуждите влияния, далеч от границите.

Винаги това е пленявало човешкия разсъдък-неистовата жажда за власт и за контрол.

 

Битката за умовете

 Така се е развивало човечеството от своята зора. Притежание, тотално подчинение. Способите са били винаги различни. Да завладееш умовете.

Вече сме в следващата фаза.

Комунизмът рухна. Капитализмът също. В битката се роди новото творение-неолиберализъм. Политическата философия за тоталната икономическа свобода, търговия, пазари, приватизация, елиминиране в максимална степен на държавата в полза на частния сектор. Той превръща хората в консуматори, чийто демократичен избор се упражнява най-добре чрез купуване и продаване.

Неолиберализмът екзекутира личността чрез всичките си проявления в обществото.

Нещо, което не посмя да стори дори тоталитаризмът, скрит под маската на комунизма. Последният замени религията със същите религиозни постаменти-прави добро, не убивай, не кради, семейството е най-важната „клетка в обществото“. Мъжът е мъж, жената е жена. Докара брутално възмездие за всеки погрешен завой от правилата. Капитализмът издигна в култ личността, но в подчинена позиция на контролиращата държава.

Изчадието неолиберализъм напусна пределите на държавите. То налага своите постаменти с фашизоидно усърдие.

„По-важно е да контролираш умовете на хората, мисленето им. Тогава имаш всичко!“-отново цитат от Ноам Чомски.

Пандемията е само поредната крачка към контрола. Обезличаването на пола бе предхождащата. „Зеленият“ диктат е следващата.

Войната вече няма да се води с бомби.

Всеки сам може да си даде сметка, коя от утопиите бе по-вредна или по-добра.

Но няма смисъл.

Защото вече се води друга битка.

И тя е за тотален контрол над съзнанието.

Телефоните в ръцете и постоянното дзверене в интернет е част от играта. А, един вече каза, че ще създава паралелна вселена.

Сещайте се.

Хари надви Сергей, роди се Урсула. И тежко на възпротивилите се.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-„Обединена Европа“, която подмени ценностите и върви към крах

-Виетнам