По разкаляната магистрала: Бедната отличничка и богатите ибрикчии

Момиче от Родопите. Завършва средното си образование с отличие. Най-добрата, казват близки и познати. Владее перфектно немски. Чужденци пък следят развитието й. Веднага след дипломирането я пращат към Германия…

 ***

 „За толкова много години се натъкнахме на безброй политици с мерак да ни управляват. Неграмотни, некомпетентни, но важното бе, че почти винаги се кандидатират преди избори и са от правилните партии. А, какъв вой бе нададен на последния вот, че идват по-знаещи, по-можещи млади хора и, най-важното, не са участвали в управлението на нито една комунистическа партия под каквото име да е…“.

Мнението на жител на региона. Подписано с „Анонимен“.

Това онези, от „вечното управление под всякакви форми“, не го четат. Пък и да го правят, през морковите им е.

 ***

 Всичко е платено за момичето-университет, пансион, дава се стипендия. И един ден като завърши, най-вероятно ще остане да работи за Тях, там.

Родителите отказват да говорят по темата. Дори крият упорито къде всъщност е дъщеря им. На социални помощи са. Сигурно и затова изпитват страх. Защото бедността отдавна е поставила отличните си дипломи по стените на скромното им жилище.

„Следят децата ни още от началното училище. И по-късно дават оферти за тях зад граница. Вземат най-добрите ни и обещаващи умове“, твърдят в конспиративен уклон жителите в малкия квартал на момичето.

Тук перспективата е тъжна. Възможностите за най-бедните са приказка без хепи енд. Общество, пленено от „калинкаджийство“, не спира да брои черните точки. Партии се превърнаха в пристан за неудачници. Всичко е като в огледалния свят, който предизвиква един процес на необратима емиграция.

Всички недоволни са анонимни. Гласът на истината в тази обречена държава е под формата на анонимност.

Страх. От всичко и от всички. Страх да не се загуби и окаяното, което се притежава.

Затова сме в свободен полет към бездната.

Но там, където отиват тези деца, там имената им се знаят. Защото партийната повеля и ибрикчийство нямат достатъчно голяма квота.

 ***

Само за десет години сме се стопили с 844 000 души. Най-страшният демографски срив от създаването на държавата. Оповестен от Националната статистика след последното преброяване.

Така ни управляваха, така се случи. Бедните търсят по-доброто за децата си отличници и са склонни на всякакви оферти. На богатите не им пука. Но, запомнете, нито един милионер в България не разказва как е направил първия си милион. Тема табу.

Тук са важни партийните слуги и важниченето им пред разнебитения електорат. Сълзи пред паметници и чешми, във фейсбук, но нито една за съдбата на тези погубени физически хора, които трябва да сбъднат Техните мечти.

Окаяността на едно общество и неговото проклятие. Заради мълчанието му, заради преклонените глави. За това, че самото то допусна най-големите фъшкии да определят бъднините му.

Докато децата бягат.

Сълзите остават в интернет.

После водят по разкаляния път на единствената ни завършена магистрала, по която скоростта не важи.

Така загиваме. А наказани няма. Мълчанието и страхът са господарите на раята.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-От всеки беден дом може да излезе отличник за износ

-Един предишен парламент. Този депутат много си е повярвал на късмета…